Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 35

Докато Фейт го милваше по главата и се стараеше да го приспи, размислите ѝ прекъсна едва чут крясък. Стори ѝ се, че от мрака навън се разнесе отсечен, пронизителен лай донякъде като на лисица, но може би беше по-скоро писък на дете. На долния етаж взеха да хлопат врати. Чуха се приглушени разговори, притеснени възклицания и припрени стъпки.

Фейт се измъкна от стаята на брат си и забърза надолу по стълбите — навреме, за да открие майка си, вуйчо си и мисис Велът в салона за гости, потънали в напрегнат, приглушен спор.

— Мадам, трябва да пратим да извикат лекар… — настояваше мисис Велът.

— Не мога да се съглася с това без разрешението на съпруга ми… — Мъртъл хвърли нервен поглед в посока на библиотеката.

— Той забрана ли е дал? — попита вуйчо Майлс. — Еразмус знае ли изобщо, че на прага му има осакатено дете?

— Даде нареждания — стриктни нареждания — да не го безпокоим — натърти Мъртъл многозначително, а изражението ѝ явно отне вятъра от платната на брат ѝ. Дори затоплен от чаша порто, той не беше готов да рискува гнева на преподобния. — Майлс, има ли шанс ти…

— Мъртъл, ако имах пари за лекар, щях да пратя да го извикат незабавно, но в момента просто не разполагам със средства.

— Мисис Велът — обърна се към икономката Мъртъл, — ако вкараме момчето в кухнята, не може ли да го превържем някак си?

— Да, госпожо — икономката, изглежда, изпитваше затруднения да съхрани обичайното си хладнокръвие. — Но не можем да сторим кой знае какво за него.

И тримата бяха толкова погълнати от разговора, че не забелязаха Фейт да се измъква в посока на библиотеката.

„Татко ще иска да узнае. Разбира се, че ще иска.“

Тя почука. Последва тишина, а след това тих шум — може би прочистване на гърло, но прозвуча и почти като приглушена дума.

Фейт завъртя дръжката на бравата и отвори вратата.

Фитилите на газовите лампи бяха намалени почти до мъждукане, но месинговата лампа за четене на бюрото къпеше стаята в трепкащ ореол от светлина. Преподобният Съндърли седеше, облегнат в креслото си. При влизането на Фейт той съвсем леко извърна глава в нейна посока и се намръщи.

Девойката отвори уста да се извини, но думите повехнаха още в устата ѝ. Винаги прав като глътнал бастун, сега баща ѝ се бе привел, странно отпуснат. Тя никога не беше виждала лицето му толкова бледо и разфокусирано. Цялата настръхна.

В стаята витаеше прилепчива миризма — студеният мирис, който Фейт бе доловила и в зяпалнята. Сега прокара тънички ледени пръстчета по гърлото ѝ, по зъбите ѝ и в очните ѝ нерви. Проникваше навсякъде.

— Татко?

Собственият ѝ глас прозвуча странно, сякаш за него бе закачено неясно ехо. Когато девойката колебливо тръгна напред, стъпките ѝ се оказаха приглушени от същия странен, невидим пух. Цялата стая сякаш беше пълна с полъха на малки, беззвучни въздишки.

В отпуснатите пръсти на преподобния се полюляваше писалка, а мастилото капеше на листа под перото му. Имаше и няколко изречения, надраскани е нечетливи и неравни букви, напълно различни от присъщия на преподобния почерк.