Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 36

Зениците му бяха свити на топлийки и непроницаемо черни. На светлината на лампата изглеждаше, че бялото на очите му е избледняло до мътно, измъчено жълтеникаво. На Фейт ѝ се стори, че освен това искриците и петната на ирисите му се местят и въртят като водорасли…

— Татко!

Потъмнелите очи се спряха върху нея и погледът му се фокусира. След това преподобният изпружи долната си челюст и веждите му полека се сбръчкаха.

— Махай се! — Шепнеше, но в тази единствена думичка имаше повече жлъч, отколкото Фейт някога беше чувала от баща си. — Махай се!

Девойката се обърна и избяга от стаята е разтуптяно сърце.

— Фейт! — Мъртъл се появи в коридора тъкмо навреме да види дъщеря си да затваря вратата зад себе си. — О, баща ти свърши ли работата си за тази вечер? Благодаря на Бога — трябва да говоря с него.

— Не! — Фейт инстинктивно облегна гръб на вратата.

Не можеше да проумее видяната току-що сцена, но знаеше, че баща ѝ ще иска да я запази в тайна. Спомни си разкази за странни опиати, които господата пушат тайно, а изпаренията им омагьосват волята и поробват ума. Ами ако проблемите на баща ѝ го бяха принудили да стане гълтач на опиум? Не можеше да го издаде! И бездруго горкият се сблъскваше с прекомерно много презрение и надвисналия скандал.

— Аз… аз влязох да му кажа за момчето в капана — обясни Фейт.

— А той какво каза?

Девойката се поколеба. Единственият безопасен отговор беше, че я е изгонил от стаята и не е отговорил. Освен това беше и вярно. Тя обаче изрече сковано:

— Трябва да пратим за доктора.

Мъртъл изтича да даде нареждания на мисис Велът, а на красивото ѝ кръгло лице бе изписано очевидно облекчение.

Фейт се изуми на собствената си храброст. Лъжата ѝ без съмнение щеше да бъде разкрита. С придобито от практиката умение умът ѝ защъка в лабиринта в опит да открие изход от него, но тя не се сещаше за нито едно извинение или обяснение. Не си представяше как се изправя пред баща си и му казва, че е дала фалшиво нареждане от негово име.

Татко трябва да ме разбере, каза си девойката. Ако не го бях сторила, щяха да го разкрият или обвинят, задето кръвта на момчето е изтекла. Та аз го защитавам.

В същото време си мислеше, че е изиграла дребна роля в една от загадъчните тайни на баща си, и това я изпълваше с тиха, непонятна наслада.

Няколко минути по-късно Фейт надзърна през прозореца и видя вуйчо Майлс, слугата и мисис Велът да помагат на някого по-дребен от тях да стигне до къщата. Когато се приближиха достатъчно, за да ги освети светлината от прозореца, девойката различи лицето на момче, на вид около четиринайсетгодишно. Беше много пребледняло, е лъснали от сълзите бузи и изкривено от болка лице. Несръчно стегнатият около глезена му парцал беше напоен е черна течност. Тъмните петна стигаха Фейт да я свие корем от съчувствие.

Не я пуснаха в кухнята. Седнала в съседната трапезария обаче, тя ясно чуваше силните стонове на измъчваното от болка момче и паникьосания разговор вътре.