Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 34

— Предпочитам „Таймс“ — заяви Мъртъл е ненужно високомерие, а лъжичката ѝ чертаеше припрени кръгове в чашката.

Фейт остана със сведена глава и е надежда, че чувствата не са изписани на лицето ѝ. Беше започнала да се надява, че неприятните слухове за баща ѝ не са стигнали до Вейн. Но нямаше начин да сбърка смисъла на прикрития намек на мис Хънтър.

Фейт погледна към майка си и видя, че бузите на Мъртъл са пребледнели.

Майка знае. Обвиненията срещу татко — несъмнено през цялото време е знаела за тях. В крайна сметка не сме избягали от „Интелиджънсър“. Последвал ни е през целия път чак до острова. Мис Хънтър сигурно вече знае за скандала… и скоро ще узнаят и всички останали.

6

Жълти очи

Когато каретата на Лембант откара семейство Съндърли обратно в Бу Коув, Фейт се помъчи да събере смелост Трябваше да поговори с баща си. Длъжна беше да го предупреди за заплахата на мис Хънтър и да му даде да разбере, че каквото и да става, тя е на негова страна. Беше същинско мъчение да го гледа как носи сам такъв товар.

Когато най-сетне стигнаха у дома и Джийни отнесе палтата и шапките им, вуйчо Майлс запали свещника и взе да си търси лулата в подготовка за привичната си разходка.

Преподобният го спря на вратата.

— Майлс, ако излизаш навън, стой близо до къщата. Днес наредих на градинаря да постави вълчи капани.

Вуйчо Майлс изкашля огромен облак дим.

— Еразмус… дали това е разумен ход? В тъмното… ако някой не знае за опасността…

— И бездруго не ми се вижда разумно да оставяме нощни нашественици да се мотаят наоколо, а и не е безопасно — отвърна преподобният. — А сега, ако ме извиниш, трябва да навестя кулата! — и е тези думи се отдалечи през градината.

Малко по-късно преподобният се върна с малко дървено сандъче в ръце. Щом влезе и взе да изтърсва пръстта от обувките си, Фейт събра смелост.

— Татко, дали…

— Скъпи, питах се дали мога да поговоря с теб? — обади се в същия момент Мъртъл и заглуши по-колебливия въпрос на Фейт. Беше си придала изражение на изострено внимание, е каквото винаги отнасяше по-чувствителните теми към съпруга си. — Трябва да ти споделя нещо.

— Ще почака — отвърна дръпнато преподобният. Вгледа се в сандъчето, което носеше. — Всичко трябва да почака. Този въпрос изисква незабавното ми внимание — и то цялото. Ще бъда в библиотеката и не ме безпокойте при никакви обстоятелства!

Още през първия ден той си беше определил библиотеката за кабинет и тя вече беше станала свещена земя.

Бащата на Фейт беше овладял изкуството да придава на решенията си значението на скрижали и нарежданията му бяха необратими. Вратата на библиотеката се затвори зад него. Моментът за разговори отмина. Фейт се присъедини към Хауърд за вечеря, след това му помогна да си каже молитвите и го сложи да си легне. Питаше се как така е станала гувернантка и бавачка наведнъж. Хауърд беше сънен, но се глезеше и я прегръщаше всеки път, когато тя се опиташе да си тръгне.