Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 33

Фейт стисна мислено зъби, като видя майка си да влиза в стаята уверено и да раздава реверанси, които бяха любезни, но малко високомерни. Ясно беше, че майка ѝ цели да постигне положение малко по-ниско от това на мисис Лембант и малко по-високо от другите дами. Тук на острова те може и да бяха важни птици, но до една минаваха за провинциалистки.

— Колко мило от ваша страна да ни поканите! — каза Мъртъл на мисис Лембант. И колко мило от наша страна да дойдем, беше вложеният с най-сладък глас подтекст.

Фейт си намери място и се постара да не шава прекадено. Чувстваше се много пораснала благодарение на затегнатия си корсет, но с него ѝ беше трудно да седи неподвижно, а и презрамките се впиваха в раменете ѝ.

Мъртъл беше по-млада от повечето присъстващи, но не отстъпи на натиска им. Вместо това се противопоставяше на всяка реплика с „Ах, но винаги съм смятала, че в Лондон…“ и „Е, аз пък си спомням лондонския джентълмен, който ми каза, че…“. Козът ѝ беше, че е расла и живяла в Лондон, преди да се омъжи.

Моля те, спри — примоли ѝ се Фейт наум. — Трябва ли да караме всички да ни мразят? Какво ще стане, ако заседнем на този остров за години? Единствено чернокосата мис Хънтър изглеждаше неуязвима за попълзновенията на Мъртъл и я наблюдаваше с блесналия, очарован поглед на зрител на интересна пиеса.

Не ми е тук мястото — каза си момичето отчаяно. — Не ми е мястото в тази стая при чаения сервиз, бонетата и клюките…

Фейт се постара да не слуша майка си и ненаситното, сърдито мърморене на дамите в салона. Вместо това зарея поглед и откри, че наоколо е пълно с религиозни предмети — молитвеници, цитати от евангелията и дребни украшения като мемории и черни венци. Може би болестта на мисис Лембант я караше да мисли за отвъдното. Във всеки случай явно не възнамеряваше да иде в ада само заради липса на украшения.

— Фейт! — изсъска Мъртъл.

Момичето се стресна и откри, че мисис Лембант мрачно е вторачила големите си очи в нея. Изчерви се, понеже явно ѝ бяха задали въпрос.

— Простете на Фейт — тя още се възстановява от пътуването вчера… — Мъртъл измери дъщеря си с поглед, твърде далеч от опрощаващия.

— Сигурно е било много уморително — съгласи се мис Хънтър. — Както дочух, не сте довели с вас домашната си прислуга?

Усмивката ѝ беше захаросана.

— Къщата, която наехме, има собствен персонал — отвърна бързо Мъртъл.

— О, не ви обвинявам ни най-малко! — Управителката на пощата разпери пълничките си, елегантно оформени ръце. — Винаги е голям проблем да събереш на едно място два набора прислуга — всички знаем как клюкарстват!

Чашката на Фейт изтрака в чинийката. Думите на мис Хънтър отразяваха твърде точно собствените ѝ подозрения. Семейство Съндърли не беше довело прислугата си, понеже не искаха да доведат със себе си клюките.

— Надявам се, че ще намерите на Вейн всичко, от което се нуждаете — продължи дружелюбно мис Хънтър. — Не ни липсва обществен живот и лондонската мода рано или късно стига и до нас. Ние дори… получаваме лондонски вестници. Обикновено е един ден закъснение, но новините не са като млякото — не се развалят толкова бързо… — каза го сухо, но вече е ясно доловим бодлив намек. — Аз особено харесвам „Интелиджънсър“. Вие четете ли го, мисис Съндърли?