Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 32

Докато девойката проучваше най-голямата витрина, усети странно и необикновено свиване в стомаха. Препариран язовец албинос се криеше между муха, запазена в лъскаво мехурче от кехлибар, и твърд сушен корен, оформен почти като човек. В голям буркан чифт сраснали се прасенца плуваха във вцепенението на вечния сън.

Етикетът в средата гласеше „Извращения на природата“.

Точно такава съм и аз — помисли си Фейт, от което ѝ се повдигна. — Малък женски мозък, натъпкан с прекадено много знания. Може би в това ми е проблемът. Ето защо не мога да се сдържа и все се промъквам да шпионирам.

Девойката тъкмо се беше измъкнала от стаята обратно в коридора, когато се появи Мъртъл, нетърпелива и стиснала устни.

— Какво, за Бога, те забави толкова?

— Извинявай, майко, аз… се изгубих… — Фейт замлъкна и със задоволство проследи как раздразнението на майка ѝ преминава в уморено отвращение.

— Няма време да се мотаем и да броим мухите — Мъртъл намести правата яка на дъщеря си, та да стърчи още повече. — Тези „дами“ ще взимат мярка на семейството ни и е много важно да направим правилното впечатление. Не бива да изглеждаме прекалено туткави — ако ги оставим да ни говорят отвисоко, до утре целият остров ще го прави.

Фейт последва Мъртъл в облечения със зелени тапети салон за гости, където половин дузина дами вече се бяха разположили около сервирана масичка със сребърни прибори за чай. Свиреп огън буйстваше в камината. В сравнение с приятната топлина на стаята с трофеите тук царяха жега и задух.

Фейт не беше срещала досега жената, настанена в люлеещ се трон до огъня. Имаше високо, царствено чело с нежна аура от бледоруса коса, стегната на кок. Беше завита в одеяла, които подсказваха, че е инвалид.

— Моля, заповядайте, та моят човек да затвори вратата. Най-топлите места са до огъня. Аз съм Агата Лембант… — Домакинята имаше дълбок и приятен глас, но всяко изречение завършваше със скръбни низходящи трели, все едно клюмва под собствения си товар.

В салона с трофеите господата тепърва щяха да развихрят дискусиите си. По същия начин в гостната дамите бяха в състояние спокойно да се отпуснат и да придобият по-реален вид, да се разгърнат в пространството, освободено от мъжете. Макар промяната да не беше видима, всички те се разтвориха — като цветя или пък като ножове.

Фейт беше наясно с бързите преценки на майка си. По невидимата йерархична стълба за всекиго имаше отредено място. Лесно се помнеше, че херцогините стоят високо над теб, а камериерките — много по-ниско. Но съществуваха и хиляди стъпала с минимална разлика във височината при някои и Мъртъл държеше да е запозната с положението на всички около себе си до части от инча.

Майката на Фейт набързо обходи с поглед стаята и обитателите ѝ. Мисис Лембант говореше школуван английски — също като семейство Съндърли — но в приветствията на другите дами пролича местен акцент. Роклите на местните бяха с добро качество, но изоставаха малко от съвременната мода. Повечето гостенки все още носеха камбановидни пълни кринолини — стил, излязъл от мода преди няколко години. Мъртъл, от друга страна, бе облечена в най-модерния полукринолин с плоска предница.