Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 31
Франсис Хардинг
Библията не лъже. Знае го всеки богобоязлив учен. Но камъкът, вкаменелостите и костите също не лъжат — и започваше да изглежда, че двата източника подкрепят съвсем различни версии.
— Истината не се е променила! — възкликна вехт старец с бяла бухнала коса. — Менят се само умовете на онези, които се съмняват. Нека посоча, че сред нас днес е преподобният Еразмус Съндърли, чиято най-значима находка е пряк свидетел на истинността на Евангелието!
Всички гости вторачиха погледи върху бащата на Фейт, който не благоволи да вдигне очи.
— Бях сред първите, повикани да проучат неговата нюфалтънска находка — продължи старецът. — Когато я погледнах и видях вкаменено човешко рамо с едва забележими следи от крило, което начева от него, усетих… благоговение. И веднага разбрах какво е това. „Ето — рекох — един от древните нефилими и е автентичен също като мен. Залагам си репутацията.“
При споменаването на „репутация“ лицето на преподобния трепна леко. Вълна от стряскаща симпатия заля Фейт. Щеше ѝ се да се зарадва, че баща ѝ има такъв разгорещен поддръжник, но заявлението на стареца беше малко пресилено. Опъваше ѝ нервите.
— Скъпи приятели — обади се Лембант, — не мисля, че това е разговор за смесена компания.
Компанията се раздели. За кратко във въздуха остана да витае леко напрежение — напрегната любезност. Дамите бяха играли ролята на очарователна компания, но сега джентълмените искаха те да се оттеглят и да се насладят на следобедния си чай, така че мъжете да могат да си проведат научното събрание и да говорят свободно.
Сърцето на Фейт потъна в петите, щом взе да отстъпва след дамите. „Това е твоето бъдеще — обади се жестоко гласче в главата ѝ. — Да се оттегляш от научни заседания, на които не ти е позволено да присъстваш.“
На средата на коридора вниманието ѝ привлече отворена врата. Тя водеше към мъничка стаичка, ухаеща на прахоляк и формалдехид. Лееща се от високите прозорци дневна светлина хвърляше отблясъци по витрините със стъклени вратички и танцуваше в очите на препарирани животни. В стаята се намираше малка музейна сбирка — истинската бърлога на естествоизпитателя.
Фейт хвърли поглед след Мъртъл и другите дами, но видя, че никоя от тях не ѝ обръща внимание. В душата ѝ се разгоря бунтовна искра, а в ушите ѝ отекна познат рефрен.
Тя се вмъкна в стаичката и умело и без щракване затвори вратата след себе си.
Разтреперена и очарована, Фейт обиколи музея и разгледа витрините една след друга. Птичи яйца. Пеперуди. Закарфичени с топлийки изсушени гущери и малки крокодилчета. Сплескани и сушени хищни цветя с прилични на тръни зъби и дълги като езици тичинки. Всеки експонат си имаше собствен, щателно надписан етикет.
Препарирана мангуста бе застинала за вечни времена в черно-жълтите обятия на змия. Цветовете и шарките на люспите напомниха на Фейт за бащиния ѝ смок, от което ѝ стана малко неудобно.
