Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 30

— Просто казвах — настоя докторът с раздразнение, — че Господ е избрал за всекиго от нас точно определено място на света…

Само че това бяха съдбоносни думи. Разговорът бързо прерасна в дебат за еволюцията.

Естествоизпитателите обичаха да спорят и да водят дебати. У дома Фейт беше израсла сред усмивките на гостите, дърдоренето им и постоянното им скъпи-дружосване по време на чая, докато премерваха съперничещите си теории като същински спортни коне. Обсъждането на еволюцията обаче винаги беше нещо различно. У участниците в такива спорове се долавяше лека тръпка на страх, чепатост като в цепнато дърво.

Същото неудобство и напрежение изпълниха разговора и сега. За изненада на Фейт спокойният и винаги любезен Клей беше сред най-страстните и убедителни участници.

— Ламарк и Дарвин напътват света към ужасна грешка! — заяви той. — Ако кажем, че видовете се променят, значи твърдим, че са създадени несъвършени! Критикуваме самия Бог!

— Но Клей, ами останките от изчезнали зверове? — възрази Лембант. — Мастодонтът! Голямата пещерна мечка! Зубрите! Динозаврите!

— Всички са измрели по време на Потопа — отвърна Клей без колебания — или по време на сходни катастрофи. Нашият Бог е счел за нужно да бърше плочата си многократно и всеки път да създава нови видове, които да красят света Му.

— Но вкаменелостите — повечето от тях трябва да са най-малкото на няколко десетки хиляди години, много отпреди Потопа.

— Това е невъзможно — заяви твърдо Клей. — От светите писания знаем на колко години е светът. Определено не би могъл да е по-стар от шест хиляди години.

При тези му думи най-възрастният от присъстващите кимна одобрително. Другите гости се заоглеждаха, изтормозени и доста притеснени. Клей май забеляза възцарилото се мълчание, понеже призова за помощ:

— Доктор Джеклърс, та вие сам го казахте! Спомням си, че обсъждахте такива теми с баща ми…

— Може и така да е било, но преди десет години — отвърна с неудобство докторът. — Клей… всичко се измени през последните години.

Фейт беше дъщеря на естествоизпитател и знаеше какво има предвид докторът. Светът наистина се менеше. Миналото му се променяше, а с него и всичко останало. Едно време всички знаеха историята на земята: създадена била за седмица и Човекът — поставен начело да ѝ бъде повелител. А историята на света не би могла да е продължила повече от няколко хиляди години.

Но после господата в научните области бяха открили колко време отнема камъните да се нагънат на пластове като многослойно тесто. Те се натъкваха на различни вкаменелости, както и на странни, неправилни човешки черепи с изпъкнали чела. И после, когато Фейт беше на пет годинки, се появи онази книга за еволюцията, наречена „За произхода на видовете“, и светът се разтърси като кораб, врязал се внезапно в сушата.

И неведомото минало взе да се разтяга. Десетки хиляди, стотици хиляди, дори милиони години… и колкото по-дълго се проточваше отминалата тъмна ера, толкова повече се свиваше времето на славното човечество. Адам не бе присъствал на самото сътворение, нито пък Земята му е била поднесена на тепсия. Не, той беше дошъл късно и предците му се бяха измъкнали от тинята и допълзели на сушата като всички останали.