Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 29

Отхвърлянето беше срутило защитата на Фейт. Тя вече не се бореше да я хвалят или приемат сериозно. Сега беше смирена, отчаяна да я допуснат до каквато и да е част от интересен разговор. Но въпреки това всеки път, когато се преструваше на неука, се мразеше заради собственото си безнадеждно старание.

— Колкото е по-голям черепът, толкова е по-голям и мозъкът, съответно и интелектът… — продължаваше да дудне докторът по любимата си тема. — Само стига да видите разликата в размера на черепите между мъжете и жените. Мъжкият череп е по-голям и показва кой е венецът на интелекта. — Джеклърс май осъзна, че изказването му не е много тактично, и допълни припряно: — Женският ум е съвсем различен и е прелестен по свой собствен начин! Но твърде много интелект може да го развали и спихне като камък, хвърлен в суфле.

Фейт се изчерви. Чувстваше се напълно смазана и предадена. Науката я беше предала. Дълбоко в себе си винаги беше вярвала, че науката няма да я съди дори ако хората го правят. Бащините книги ѝ се бяха разкрили достатъчно лесно. Списанията му не бяха трепнали под твърде женския ѝ поглед. Но излизаше, че науката я е претеглила, белязала и е презряла страстта ѝ. Науката беше постановила, че жената не може да бъде умна… и че ако по някакво чудо всъщност се окаже такава, то значи има много сериозен проблем.

— А, този рефрен ми е познат! — обади се женски глас точно зад Фейт. — Доктор Джеклърс отново ни подценява заради малките ни черепи!

Оказа се дама, която ѝ представиха като „мис Хънтър, нашата пощаджийка и телеграфен оператор“. Беше нисичка, спретната и чернокоса, с припрени движения и жестове, които напомниха на Фейт за блатна кокошка. Постоянно подръпваше и оправяше дрехите си с пухкави, облечени в ръкавици пръсти, но погледът ѝ беше твърд и нетрепващ.

— Простете, докторе, не ме оставяйте да ви гледам отвисоко! — усмихна се прямо мис Хънтър. Фейт не беше сигурна дали не си е въобразила лекото натъртване на последната дума.

Нямаше обаче начин да сбърка реакцията на доктор Джеклърс. Червендалестото му лице доби почти виолетов цвят и той стрелна мис Хънтър с огромна горчивина. Определено не беше висок мъж и Фейт се почуди дали забележката на мис Хънтър не е прикрита закачка с ръста му. При все това обаче подозираше, че изпуска нещо.