Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 27

— Благодаря — каза му девойката тихо, като хвърли многозначителен поглед към дланите му.

— Никоя дама не бива да преживява такъв ужас, когато аз съм на пост — отвърна бригадирът простичко. — Надявам се, ще можете да ми простите, мис.

5

Черепи и кринолини

Семейство Съндърли се прибра у дома да се преоблече и да поспори за току-що случилото се. Известно време изглеждаше, че от възмущение Мъртъл ще откаже да присъства на следобедния чай у Лембант. Съгласи се едва когато дузина пъти я увериха, че децата ѝ изобщо не са били в истинска опасност.

Фейт не каза нищо. Помнеше все още смазващия ужас, когато Хауърд всеки момент щеше да изпадне от кошницата. В онзи миг опасността определено ѝ се струваше съвсем истинска.

Мъртъл не беше сигурна дали дъщеря ѝ е включена в поканата за „дамите от семейството“. Ако отиваха на вечеря, то тя щеше да остане с Хауърд, без въпросът изобщо да бъде поставен. Следобедният чай обаче беше малко по-различен проблем. Накрая Мъртъл реши, че Фейт може да присъства, макар тя да подозираше, че майка ѝ просто желае да има придружител в ролята на неофициална камериерка.

Заради важността на събитието Мъртъл се съгласи да затегне „учебния корсет“ на Фейт на инч повече от обикновено. Въпреки това отхвърли предложението на дъщеря си да носи по-дълга рокля в стил за възрастни. Фейт познаваше момичета на своя възраст и през последната година бе проследила как полите им се спускат все по-надолу. Повечето от тях вече бяха получили и истински корсети за възрастни, а тя още се червеше с грозния си разхлабен детски. Понякога се чудеше дали Мъртъл не я държи на прага на детството от суетност, вместо да се признае за достатъчно възрастна да има почти зряла дъщеря.

Тъкмо когато се канеха да излязат, майка ѝ забеляза плетените ръкавици на ръцете на Фейт.

— Къде са ти детските ръкавици? — сопна ѝ се тя.

— Аз… нямам представа — изчерви се момичето. — Сигурна съм, че бях с тях на кораба.

Каза го като неясен намек, че злополучните ръкавици може да са паднали през борда.

— О, Фейт! — Мъртъл сви устни от нетърпение и раздразнение.

Домът на Лембант се издигаше на върха на един нос, на няма и миля от разкопките. Според обветрената дървена табела имението се наричаше „Пейнтс“. Къщата гордо възправяше червените си тухлени стени срещу вятъра, но оградите и ниските дръвчета около нея се бяха предали и се кланяха и превиваха плътно по жилавата трева. Имаше голяма конюшня и плевня. В кучкарника джафкаха глутница гончета.

След пристигането им слизането на Мъртъл от каретата на Лембант се оказа поредната трудна задача. Кринолинът ѝ — клетка за птици от китова кост и лен, която издуваше задната част на фустите ѝ — пукаше и се люлееше със заплаха да разкрие елегантните ѝ, покрити с полите обувки.

Семейство Съндърли едва-що беше влязло в коридора, когато ги пресрещна Лембант.

— Елате насам! Нека ви представя на всички!

Той ги изведе в стая, пълна с ловни трофеи. Червено-белият шахматен под беше покрит с кожи и кучешка козина. От завинтени високо подложки стърчаха рога, които хвърляха разклонени сенки по стените. Имаше също и африкански маски, китайски нефритени гравюри, моржови бивни, бумеранг и други сувенири от странни и екзотични страни.