Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 25

Стиснал ръката на Фейт, Хауърд се изправи на пръсти да надникне през горния ръб на шахтата.

— Ах! — възкликна Лембант. — Нашият малък ловец оглежда кошницата! Ще желаете ли да се повозите в нея, сър? — той погледна преподобния. — Какво мислите, драги господине? Дали ще пожелае синът ви да бъде един от първите хора, видели тези пещери след каменната епоха? Можем да го смъкнем на дузина фута с някого от мъжете и фенер само колкото да надзърне надолу в изкопа…

Ярко пламъче блесна в очите на преподобния. Той погледна към Хауърд и Фейт разбра, че идеята се загнездва в ума му. Неговият син да види древна пещера, все още пълна с всичките си загадки! Щеше да бъде един вид кръщене. Той едва забележимо кимна в съгласие и Фейт потрепери от мъка и ревност.

Смътно осъзнаваше, че намръщеният Бен Крок шепне в ухото на Лембант. Долови думите „дете“ и „риск“. Но каквито и да бяха доводите му, не намериха благодатна почва.

Лембант повика момчето, но Хауърд здраво се беше вкопчил в ръкава на сестра си. Отново мърдаше устни, а личицето му се беше зачервило от разочарование заради собствените му попаднали в капан слова.

— Той ще слезе само ако сляза и аз — импулсивно прошепна Фейт на баща си. Не успя да устои. Разбира се, би предпочела преподобният Съндърли да се обърне към нея и да каже: „Фейт, желая да видиш това, искам да станеш част от него“. Но щом имаше начин да се хване за пешовете на брат си, пак беше по-добре от нищо.

При това преподобният не я възнагради със сърдит поглед. Може да беше забелязал, че страхът на Хауърд видимо е намалял след идеята Фейт да слезе с него.

Еразмус Съндърли кимна. Девойката се изчерви от вълнение, а работниците приготвиха кошницата и окачаха маслен фенер на една кука на рамката. По настояване на Бен Крок вързаха и въжета от двете страни — да не се усуква и за по-лесно маневриране.

Една от стените на клетката кошница беше на панти като врата и копачите я задържаха отворена, за да влязат вътре Фейт и Хауърд.

— Седнете, така ще е по-безопасно! — подвикна им Крок и те го послушаха. При вида на смръщените му вежди коремът на Фейт изкурка от страх, но възбудата ѝ надделя.

Тя прегърна здраво Хауърд, веригата се завъртя и кошницата им започна да се спуска. Подминаха дървената рамка и след миг бяха обградени от червено-кафяв камък, неравен и надупчен. Очите на Хауърд грееха на светлината на фенера.

— Това е нашето приключение, миличък! — прошепна Фейт. — Връщаме се назад във времето! Много, много назад, когато тук е бил върхът на планина, а не остров. Нямало е море, само суша, покрита със сняг, по-дълбок от покривите на къщите ни. Наоколо се скитали мамути, които карали земята да трепери. Големи стада елени клатели рога. Имало рошави носорози, големи като товарни коне. Саблезъби котки…