Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 26

Миналото беше навсякъде около нея. Можеше да го подуши. Не ѝ се струваше мъртво. Беше си съвсем живо и проявяваше към нея такова любопитство, каквото и тя към него.

Шахтата се разширяваше, сякаш се спускаха през гърлото на бутилка. Светлината от фенера озаряваше релефа на назъбените стени, а отдолу цареше мрак.

Металната верига се скъса с къртещо зъби дран-дран-дран, което отекна чак до дъното на шахтата. Насред монотонната ѝ музика се чу слабо щрак и после шумно, измъчено прас.

Кошницата пропадна.

Последва миг на пълна безтегловност и съвършена в олекването си безизходица. След това кошницата се блъсна в каменната стена и Хауърд се разпищя. Чистият и първичен ужас се стовари върху Фейт като тухла.

Кошницата внезапно спря с дръпване, което я наклони. Хауърд залитна напред, но сестра му го прегърна с една ръка и сграбчи с другата преградната мрежа. Нещо тежко с метално дрънчене я удари силно в гърба. Беше свободният край на парчето верига, прикрепена за кошницата. Помощните въжета се бяха опънали, осъзна Фейт, и припукваха при полюляването на убежището им, наклонено над тъмната бездна. Двете въжета бяха спрели падането. Над главите на двете деца се разнасяха викове, но ехото размазваше думите.

Мъчително, на тласъци кошницата започна да се издига отново. Щом погледнеше нагоре, Фейт виждаше само цепнатина небе с очертани на фона му глави. Кошницата се люлееше и момичето забеляза как тънките въжета стържат по шахтата и се разбридат полека.

— Тихо Хауърд тихо Хауърд тихо Хауърд…

Все едно редеше заклинание. Риданията на Хауърд бяха единственото истинско нещо в целия свят.

Цепнатината се приближаваше. Към кошницата се протягаха ръце. Момичето сграбчи брат си под мишниците и го вдигна колкото се може по-високо. Ръцете я боляха и поддаваха под тежестта му, но след миг работниците снеха товара от нея. По време на издигането му краката на Хауърд се люлееха свободно и за малко да ритнат Фейт в главата.

След това кошницата се заиздига малко по-бързо, надолу отново посегнаха ръце и този път уловиха девойката под мишниците и за раменете. Държаха я. Изтеглиха я нагоре и навън и най-накрая Фейт се озова седнала на тревата, неспособна да повярва, че е оцеляла.

Последва страхотен скандал особено от страна на Лембант, който беше слисан от случката и неутешим. Той беше мировият съдия и прояви готовност да подведе под отговорност когото му попадне под ръка, но скоро стана ясно, че явно това няма да е никой от присъстващите. Основен фокус на гнева му стана предприемачът, който му беше продал старото миньорско оборудване.

Хауърд виеше неутешимо. За да се успокои, се наложи да бъде огледан за наранявания, избърсан с кърпички, помилван, утешен и да получи бонбони. Преподобният кипеше от леден гняв, но постепенно се разтопи под пороя извинения. В крайна сметка кой би могъл да очаква толкова дебела верига да се скъса? А и благодарение на помощните въжета не бе имало истинска опасност.

Все още с омекнали колене, Фейт се упъти към седналия на тревата и постепенно успокояващ дишането си Бен Крок. Въжето беше охлузило до кръв и двете му ръце.