Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 24

— Скъпа, не трябва да тормозиш мистър Крок! — Мъртъл ѝ отправи призоваващ към мълчание поглед, но точно в момента Фейт не възнамеряваше да позволи да ѝ затворят устата.

— Моля ви!

— Не виждам защо не — Крок се усмихна мило и на двете и повдигна чергилото на шатрата, за да влязат. Когото пристъпи по-близо до масата, Фейт откри, че на кутиите са изрисувани загадъчни поредици числа и в тях има мръснокафяви буци и парчета, които ѝ заприличаха на кости.

— По-добре не ги докосвайте, мис — посъветва я тихо Крок. — Ще ви изцапат ръкавиците. Все още са мокри от…

— … петмеза? — довърши Фейт автоматично и погледна към него. — Сварени конски копита и рога за предпазване от оронване на древните кости, когато изсъхнат… — беше прочела за петмеза в бащините си книги, но сега за първи път го подушваше и виждаше лепкавото вещество, намазано по кости, по-стари от пирамидите.

— Да, мис — Бен Крок примигна. Търпеливите му кафяви очи не промениха изражението си, но Фейт забеляза, че едва забележимо променя отношението си.

Девойката разгледа парчетата вкаменелости и забеляза, че едно е отделено от останалите. Не можа да сдържи тихото си възклицание. В единия си край то се стесняваше до остър връх. В по-широкия беше пробита съвършено обла дупка.

— Мистър Крок! Това игла ли е?

— Точно така, мис — отвърна веднага бригадирът. — Издялана от еленов рог с помощта на каменен инструмент, така смятат господата.

— От ледниковата епоха?

— Доктор Джеклърс така каза.

Фейт се усмихна широко. Истинско облекчение, което усещаше и физически, беше да ѝ отговарят простичко и без превземки.

Представи си как иглата е била издялана в далечната епоха на безкрайния лед, когато еленовите копита са тъпкали снеговете в Британия. Много ѝ се искаше да я пипне. Щеше да е все едно докосва звезда.

Едва на излизане от шатрата Мъртъл се залепи за нея и изсъска:

— Фейт, трябва ли да се излагаш така абсурдно?

Не след дълго Лембант изскочи от тунела с „господата“. Хауърд беше напрашен и смутен.

— Така че тунелът още не е стигнал до същинската пещера — обясни Лембант, — но това не е проблем, нерешим с помощта на буре с барут. Нека ви покажа как се спускаме в пещерата отгоре…

Мъртъл остана в бедуинската шатра, а Лембант поведе останалите членове на рода Съндърли нагоре по далеч по-дълга криволичеща пътека. На хребета Фейт откри, че се взира във вълнисто, затревено плато, обрасло с ниски храсталаци.

— Гледайте си в краката! — посъветва ги весело Лембант, — тук псето на кюрето откри неочакван отвор и може да има и други!

Пред тях, в най-голямата земна гънка, имаше прясно скована дървена платформа. Фейт забеляза, че в средата ѝ зее продълговата дупка. Над нея беше монтирана здрава рамка, която крепеше голяма макара с дебела верига на нея — приличаше донякъде на механизъм за спускане на кофа в кладенец. Само че вместо кофа там висеше нещо като клетка без покрив, с квадратна метална основа и страници с височина по три фута.

— Накарах да преместят този стар механизъм от изоставена мина на другия край на острова — обясни Лембант. — С навиването сам се справя ето този герой! — той посочи едър и здрав на вид кон, към чийто хамут беше прикрепен свободният край на веригата. — Нуждаехме се от нещо подобно — спускането е към трийсет фута.