Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 22

Фейт се размърда с неудобство. Баща ѝ беше повикан в ролята на експерт, но по описанието ѝ се стори, че местните просто искат някой да уреди дрязгите помежду им.

Пътят зави навътре в сушата, изкачи се леко и след това излезе на равното. Каретата спря. Фейт слезе заедно с останалите членове на семейството си.

Земята около тях беше напукана и неравна. Намираха се сред увенчани с каменни чела хребети, между които се виеха тесни оврази и пресъхнали потоци. Откъм морето склонът преминаваше в чутовна смес от равни тераси и каменни прагове, все едно гигант е направил неентусиазиран опит да издълбае стъпала в брега на острова.

Доктор Джеклърс поведе семейство Съндърли по посипана със стърготини пътека и не след дълго надзърнаха по протежение на най-близкия овраг. Под тях на склона Фейт видя скупчени платнени шатри. С нарастваща възбуда осъзна, че те обграждат устието на тунел, изкопан в склона на хълма между две големи канари. Тунелът беше укрепен с миньорски талпи и тя различаваше дори потъналите в мрак дървени подпори вътре.

Тунел към миналото, помисли си девойката.

При приветствения призив на доктора петима господа в покрити с пръст работнически дрехи преустановиха заниманията си и се изправиха любезно.

Шести — издокаран като джентълмен — погледна към гостите и заслони очи, а след това се упъти нагоре по криволичещата пътека да ги посрещне.

— Мистър Антъни Лембант — успя да го представи докторът, преди домакинът им да ги връхлети.

Лембант се оказа над шест фута на ръст и изглеждаше още по-висок, понеже се понесе към семейство Съндърли като русокос ураган. Фейт предположи, че най-вероятно е превалил трийсетте, но крачките му още пружинираха с дързостта на младостта. Зеленото му палто беше пооцапано с кал, а възелът на яркожълтото шалче — накривен.

— Преподобни! — нададе боен вик той и се нахвърли на ръката на преподобния. Бащата на Фейт се отдръпна леко и в първия момент дори се накани да се защити с помощта на бастунчето си. Лембант едва позволи на доктора да довърши представянето, преди да помъкне всички надолу по хълма.

— Хайде, нека поразгледаме!

Около него витаеше напрегната и обезпокоителна аура — като у кон, който има навика да рита.

Мъртъл пристъпваше предпазливо надолу по пътеката с напрегната гримаса и Фейт я последва със същото внимание. Маршрутът беше труден за хора, които не си виждат краката. По някое време Лембант забеляза колко е изпреварил гостите си и се върна обратно.

— Простете — извини се той, — аз съм безнадеждно непоправим тип — налага се да съм постоянно в движение.

— Това не затруднява ли съня ви? — поинтересува се Мъртъл.

— О, така е — години наред спях едва по над два часа на нощ въпреки усилията на всевъзможните доктори. Ще призная, че съм бил принуден да разчитам на лауданума. За щастие, вече имам милата си съпруга, която притежава удивително успокояващо влияние върху мен. Започвам да се прозявам веднага щом Агата заговори.