Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 21
Франсис Хардинг
Погледът на доктор Джеклърс се отклони от Фейт. Тя разбираше защо. И нейният блясък в очите му изсъхваше също като мокрите камъчета.
Радостта на Хауърд от семейния излет се изпари веднага щом научи, че няма да се впускат сред вълните.
— Но ние намерихме една лодка на брега и Фейт каза, че ще проучим морските пещери!
— Тя се е шегувала, скъпи — Мъртъл измери дъщеря си с изключително недоволство. — Морските течения са прекадено силни. Хауърд, нима не искаш да видиш как работи баща ти?
Момчето нервно погледна преподобния и стисна ръката на Фейт.
Семейство Съндърли измарширува през двора и Фейт силно се изчерви под прицела на престорено безизразните погледи на прислугата. Ботушките я правеха тромава, а яката ѝ беше прекалено стегната.
След затварянето на входната врата Фейт дочу тихо кикотене. С извънредно изострените инстинкти на самотниците тя позна, че прислугата вече се е надсмивала над паническото ѝ завръщане в къщата по-рано същия ден. До момента родителите ѝ бяха развили цяла кампания по отчуждаване на всички в къщата, а сега и тя се беше превърнала в прицел за неприятни подигравки.
Морето се беше укротило, така че беше възможно да се мине по долния път покрай брега. От едната страна на пътя се издигаше неравна скала, а от другата минаваше вълноломът — широка стена с височина около пет фута. Фейт се чудеше колко ли свирепо трябва да е вълнението, за да застраши пътя, и при тази мисъл я обзе възбуда.
— Какво казахте, че сте открили досега? — поинтересува се бащата на Фейт.
— Вадим ръчно издялани кремъчни инструменти, преподобни, и кости от хипопотам пигмей, намерихме и зъб, който лично според мен принадлежи на мамут… — Докторът потри ръце. — Надявах се да намерим човешки останки — може би дори череп. Аз си падам по черепите, преподобни. Но… да си кажа честно, много се радвам, че сте тук, за да ни напътствате! — Той хвърли прикрит поглед към бащата на Фейт. — Боя се, че тези, които сме въвлечени в разкопките, започваме да си вадим очите един на друг. Лембант е любител и му липсва търпение. Едва успяваме на всяка крачка да го спрем да не гръмне скалата на парчета. Но пещерата е на негова земя, така че не можем да се справим без участието му. Да не забравяме и доброто ни кюре…
— Мистър Клей изглежда много мил човек — отбеляза Мъртъл. Успя да придаде на твърдението си въпросително звучене.
— О, такъв си е! Има обаче някои странни, старомодни възгледи за човек на неговите години… — докторът се усмихваше много, но усмивките му бяха предимно със стиснати зъби. — Не можем обаче да го държим настрани, защото пещерата е
