Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 12

Фейт се зачуди дали баща ѝ се е оттеглил в забравената от бога кула, понеже това е единственото място, където може да остане насаме. Сърцето ѝ се късаше. Знаеше, че някои едри животни напускат глутницата си, когато са ранени.

Дори вечно бълбукащата приказливост на Мъртъл се беше изчерпила. Дългото пътуване оставя човек изпразнен — като четка на художник, прокарана по широк участък от платното. Наредиха на Фейт да отиде да си легне, когато стана видно, че главата ѝ клюма.

— За теб е най-малката стая, скъпа — каза ѝ Мъртъл, — но обстоятелствата са такива. Нали нямаш против?

Мисис Велът взе свещ и предложи да ѝ покаже стаята. Докато пресичаха коридора, Фейт надзърна през вратата и видя, че едното странично фоайе е било завладяно от менажерията на баща ѝ. През стъклата на терариумите я зяпаха гущери. Възрастният вомбат сумтеше и подритваше насън, но той и бездруго напоследък само това и правеше. Фейт се намръщи, като осъзна, че не вижда змията.

Част от сандъците и куфарите на семейството бяха струпани до едната стена в коридора. Девойката с почуда забеляза кутията на змията относително близо до основата на купчината. Беше зарязана в студения коридор, сякаш е просто кутия за шапки.

Фейт изтича и приклекна до нея, притисна ухо до стената. Отвътре не се чуваше нищо.

— Мисис Велът, дали може да наредите да преместим това сандъче в стаята ми?

Спалнята на Фейт се оказа миниатюрна — наполовина на тази у дома. Разпаленият в огнището огън осветяваше подвижна мивка с нащърбен мраморен плот, древен скрин и легло с колони и балдахин, което сигурно бе надживяло неколцина монарси. В сумрака зад скрина едва се различаваше втора врата с масивни резета на нея.

— Желаете ли чаша посет преди сън? — попита икономката.

— Случайно да имате мъртви мишки?

Фейт се досети, че това не е било най-разумният отговор, още щом думите се изплъзнаха от устата ѝ. Припряно се опита да обясни:

— Баща ми има цейлонски нефритен смок…

Мисис Велът вдигна вежди още част от инча.

— Месо… малки парченца прясно месо ще свършат работа — заекна Фейт с подозрението, че не прави особено добро първо впечатление. — И парцали. И. чаша посет звучи чудесно, благодаря много!

Едва когато остана насаме в стаята, Фейт отвори сандъка и извади отвътре клетката. Змията се беше свила на дъното като едва различима осморка — лъскавочерна, като изключим шарките в златно и бяло. Те всеки път напомняха на девойката процесия със свещи през мастиленочерна гора. У дома, в къщата на енорийския пастор, прекарваше много време с малката менажерия на баща си и дори се грижеше за животните по време на отсъствията му, но любимката ѝ беше именно змията. Преподобният я беше донесъл от Китай преди осем години.

Когато Фейт бръкна вътре и погали смокчето по гърба, с облекчение го забеляза да помръдва леко. Змията беше жива! Постави клетката на скрина, далеч от течението от прозореца, но не твърде близо и до камината. Цейлонският смок беше любител на хладния климат и много топлина би го убила също така бързо, както и липсата ѝ.

Мисис Велът се върна с наръч сухи парцали и купа телешки обрезки. Сетне се оттегли отново. Фейт напъха парцалите в клетката да послужат за гнездо и от каната до леглото си напълни паничката за вода. Змията пренебрегна месото, но се гмурна във водата и се изкъпа.