Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 10

Започна да отваря писмата — измъкваше ги от пликовете за ъглите, така че да не ги оцапа или смачка. Известия от научни списания. Писма от издателя на памфлетите на баща ѝ. Покани от музеи.

Преравянето на касата беше бавна, трудоемка задача и девойката изгуби представа за времето. Най-сетне се натъкна на писмо, чийто стил на писане привлече вниманието ѝ.

… подлагат на съмнение автентичността не на един, а на всички фосили, които сте представили пред научната общественост и на които се основава репутацията ви. Те твърдят, че в най-добрия случай образците са преднамерено преправени, а в най-лошия са пълни фалшификати. Находката от Ню Фалтън е, както се твърди, умело съчетание от два отделни фосила и на ставите на крилата дори се виждат следи от лепило…

На вратата се почука и момичето подскочи.

— Фейт! — Гласът принадлежеше на вуйчо ѝ. — Каретата се върна!

— Момент! — викна тя в отговор и припряно сгъна писмото.

В този момент осъзна, че на мократа ѝ, бяла ръкавица има голямо синьо петно. С ужас откри, че е размазала писмото и е оставила отпечатък с форма на палец.

3

Бул Коув

Докато каретата трополеше по горния път, Фейт стискаше здраво юмруци, за да скрие следата на ръкавицата си. Гадеше ѝ се от самоненавист. Ако баща ѝ прегледаше писмата си, щеше да забележи незабавно свидетелството за престъплението ѝ. Кой друг е оставал насаме с касата му? Лесно щеше да стигне до извода, че отговорността носи дъщеря му.

Щяха да я хванат. Заслужаваше да я хванат. Какво ѝ ставаше?

Въпреки това през цялото време мислите ѝ се въртяха около прочетеното в писмото и тя кипеше от възмущение заради опетненото име на баща си. Как тъй някой изобщо ще повярва, че находките му са фалшификати, да не говорим за знаменития фосил от Ню Фалтън?

Всички учени се бяха съгласили, че е истински. Всички! Толкова други специалисти го бяха проучвали, ръчкали, бяха го обсъждали и бяха писали за него! Едно списание го нарече „нюфалтънския нефилим“, макар че баща ѝ никога не го назоваваше по този начин, и го обяви за „находката на десетилетието“. Как биха могли всички тези господа да бъркат?

Несъмнено преподобният си има врагове. Явно някой се опитва да съсипе татко.

Вече падаше здрач, когато превалиха хълма. Каретата закриволичи по неравен и зигзагообразен път. Най-сетне забави ход и Фейт различи жълтото сияние на отворена входна врата.

Къщата беше стара, селска, с каменни плочи на покрива и построена от назъбени кафяви каменни блокове с вид на натрошен карамел. От другата страна на павирания двор се издигаха конюшня и плевня. Зад тях се извисяваше остъкленият парник — млечнобял на слабата светлина. Отвъд се простираше морава, поръбена с тъмен, парцалив шубрак, и в далечината — смътни очертания може би на още някаква постройка.

Каретата разплиска локвите и спря. Клей скочи и помогна на Фейт да слезе, докато вуйчо Майлс даваше бакшиш на кочияша.