Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 11

— Добър вечер! — Кюрето се поклони припряно на Фейт и вуйчо Майлс. — Няма да ви държа на дъжда…

От къщата изтърча слуга и взе да разтоварва багажа. Сгушени под разтворения чадър, вуйчо Майлс и Фейт изтичаха до вратата. Изпита жена на средна възраст се беше отдръпнала настрани, за да ги пропусне да влязат.

— Мистър Майлс Кетистоук и мис Съндърли? Аз съм Джейн Велът — икономката. — Тя имаше плътен, мъжки глас и малки, присвити, непрощаващи очи. Роклята ѝ беше раирана в отсенки на тъмнозелено и закопчана чак до гърлото.

Коридорът беше по-тъмен от очакваното — единствената светлина идваше от два фенера, кацнали на первазите. Таванските греди бяха осаждени. Фейт вкуси парафин във въздуха и камара други миризми, които ѝ подсказаха, че къщата е стара и отдавна улегнала и определено не е нейният дом.

Скоро се озова седнала пред напалена камина редом с вуйчо Майлс и Мъртъл, с купа гореща супа в ръце. Ако майка ѝ изпитваше някакви угризения, задето е оставила дъщеря си на пътя, криеше ги добре. Тя самата беше порозовяла и въодушевена и очевидно бе огледала новия дом на семейството и го беше счела за поразително изостанал.

— Изобщо нямат газ — съобщи тя на Фейт с театрален шепот. — Казаха, че тук-там в града били прокарали, но в тази къща ще оцеляваме на лампи и фенери. Няма и готвачка, само икономка, камериерка и слуга. Всички те са работили за предишните наематели — две стари сакати дами — и собствениците са ги задържали. Очевидно икономката и камериерката „се справят“ заедно с готвенето. Но как ли ще успеят да се справят с петчленно семейство? И няма бавачка за Хауърд — докато намерим подходяща жена, ще се наложи ти да се грижиш за него, Фейт.

— Къде е татко? — попита девойката, когато майка ѝ спря да си поеме дъх.

— Веднага щом пристигнахме, отиде да подири място за някакъв ботанически експонат — отвърна уморено Мъртъл. — Очевидно парникът не е подходящ. Вместо това от сума време е навън в зяпалнята и се суети около цветето си.

— Зяпалня ли?

— Явно става дума за стара кула. — Мъртъл се прокашля, докато икономката минаваше през стаята. — Драга госпожо, какво представлява тази зяпалня?

— Построиха я за наблюдателница, мадам — отвърна веднага мисис Велът, — да следят от нея корабите на Наполеон. Така и не вдигнаха форт тук на Вейн, както направили на Олдерни. Така че тогавашният собственик на този дом като добър англичанин решил да се погрижи сам за защитата ни.

— И имало ли е полза? — поинтересува се Мъртъл.

— Свършили му парите, преди да приключат строежа, мадам, а после войната минала… — отвърна мисис Велът. — Известно време са използвали зяпалнята за склад за ябълки, но имала течове.

— Странно място за растение — промърмори Мъртъл. Въздъхна. — Във всеки случай строго е забранено да безпокоим баща ти или да приближаваме до тази зяпалня. Очевидно растението е ужасно крехко и екзотично и необучен поглед ще предизвика окапване на листата му или нещо подобно.