Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 14

Въпреки че, разбира се, тя нямаше да използва това откритие за страстта си.

Резетата на загадъчната врата зад скрина бяха ръждиви, но в крайна сметка тя успя да ги размърда. Вратата се запъна, после се отвори със скърцане и в очите на Фейт бликна слънчева светлина.

Гледаше към малка градина на покрив, чиито светли каменни плочи бяха влажни от росата. По периметъра ѝ минаваше парапет от ковано желязо, натежал от увивни растения, които го скриваха от очите на хората отдолу. Надупчени от лишеи и времето бели каменни статуи на дечица протягаха каменни легени, от които се изливаше пурпурна аубриета. Отсреща Фейт забеляза малка, обвита от бръшлян вратичка и зад нея — каменни стъпала, които вероятно водеха надолу към земята.

Лека усмивчица пропълзя по лицето ѝ. Ако ѝ беше присъщо да се измъква, сега вече си имаше свой личен вход, през който да напуска къщата и да влиза в нея незабелязана.

Облече се и продължи проучванията си. Докато се спускаше по голямото стълбище, автоматично преброи стъпалата — запомняше скърцащите и на дискретността на кои може да има вяра. Освен това си водеше наум бележки кои резета и брави ще има нужда да бъдат тайно смазани.

Не! Фейт трябваше да престане да задоволява страстта.

Напомни си, че скоро я очаква първо причастие, и я заля обичайният пристъп на страх при тази мисъл. Щеше да съзрее в очите на Църквата и Бога. Греховете ѝ вече щяха да бъдат само нейни. Разбира се, поначало над главата ѝ висеше Божият съд — като голямо, смъртоносно махало, но младостта ѝ служеше за крехък шит — за извинение. Сега вече беше достатъчно голяма махалото да я посече с едно мистериозно завъртане. Трябваше да сложи край на всичките си лоши навици.

Въпреки това, промърмори подмолен глас в главата на Фейт, къщата в Бул Коув показваше известен потенциал.

В мрачната, облицована с дървена ламперия трапезария Фейт завари майка си да поучава камериерката — хубавко, слабичко, тъмнокосо момиче на около петнадесет години с подигравателна усмивчица, цъфнала в ъгълчетата на устата.

— Не, Джийни, така изобщо не става! — Мъртъл посочи дъската в ръцете на камериерката с поставени на нея два изумително дълги самуна от вид, който Фейт не беше виждала досега. — Когато поискам хляб и масло, очаквам филии, отрязани от истински хляб, ето толкова дебели… — Мъртъл вдигна показалец и палец, разделени на половин инч. — Погрижи се, ако обичаш.

Камериерката за миг безразлично изду долната си устна — един вид свиване на раменете, но с лице — и си тръгна с дъската.

— Каква къща! — възкликна Мъртъл. — Едва успях да мигна снощи. Сигурна съм, че стаите не са били проветрени. И що за чудо беше този страховит шум — бумтене и рев цяла нощ?

— Както разбрах, това е Големият черен бик — обясни със смигване вуйчо Майлс. — Когато бурята се усили, зверовете изскачат от вътрешностите на земята и реват до небесата. Или по-скоро е напълно естествено явление, предизвикано от вятъра, който духа в морските пещери.