Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 9

— Еразмус… — поде вуйчо Майлс.

— Трябва да остана с образците си — сопна му се преподобният.

— Дали не бихме могли да оставим поне един от сандъците ви? — поинтересува се Клей. — Ето например този с надписа „Разнообразни дреболии“, който е доста по-тежък от другите.

— Не, мистър Клей — отвърна незабавно и леденостудено бащата на Фейт. — Този сандък е от особена важност.

Преподобният обърна към семейството си безразличен и дистанциран поглед. Прецени Мъртъл и Хауърд, след това се спря на Фейт. Тя се изчерви, наясно, че я оценяват по тежест и важност. Стомахът ѝ стремително се спусна в петите, сякаш я бяха поставили на огромна везна.

Призля ѝ. Не беше в състояние да изчака унижението от решението на баща си.

Не погледна родителите си, докато се изправяше тромаво. Този път Мъртъл не продума и не я спря. Също като Фейт и тя бе проумяла безмълвното решение на преподобния и се бе подчинила покорно като кукла на конци.

— Мис Съндърли? — Клей очевидно остана изненадан да види Фейт да слиза от каретата. Ботушките ѝ цопнаха в локвата отдолу.

— Имам чадър — обясни тя припряно — и се надявах да подишам малко въздух!

Леката лъжа ѝ остави поне капка достойнство.

Кочияшът огледа отново нивото на возилото си и този път кимна. Докато каретата се отдалечаваше с трополене, Фейт избягваше да поглежда спътниците си, а въпреки студения вятър бузите ѝ горяха от унижение. Наясно беше, че струва по-малко от Хауърд, скъпия син. Сега вече знаеше, че я ценят по-малко и от „Разнообразни дреболии“.

Колибата се намираше на склона на възвишението и гледаше към морето. Беше изградена от тъмни, лъскави местни камъни и имаше наклонен, покрит с плочи покрив и малки, неостъклени прозорци. Локвите на пода вътре бяха с цвят на пръст. Над главите на новодошлите барабаненето отслабваше.

Вуйчо Майлс и Клей примъкнаха един по един семейните сандъци и куфари, а Фейт, вцепенена и безполезна, си изтърси мокрото боне. Сърцето ѝ се разтуптя едва когато касата на баща ѝ тупна тежко в краката ѝ. Ключът беше оставен в ключалката.

Вътре се съхраняваха личните книжа на преподобния. Там бяха неговите дневници, научните бележки и кореспонденцията му. Може би вътре щеше да намери и някакви намеци за загадъчния скандал, който ги беше довел тук?

Фейт си прочисти гърлото.

— Вуйчо… мистър Клей… моята… шапка и дрехи са много мокри. Дали може да ми отделите пет минутки да… — тя замлъкна с ръка, вдигната към просмуканата си с вода яка.

— О… разбира се! — Клей видимо се смути, както често се случва с джентълмените, когато разговорът засегне теми, свързани с дамското облекло.

— Изглежда, дъждът отново отслабва — заяви вуйчо Майлс. — Мистър Клей, дали да не отидем да се качим горе на скалите и там да ми разкажете повече за разкопките?

Двамата господа излязоха навън и след малко гласовете им заглъхнаха.

Фейт бързо коленичи до касата. Кожената тапицерия се пързаляше под пръстите ѝ и тя се зачуди дали да не смъкне мокрите си, прилепнали детски ръкавици, но беше наясно, че това ще отнеме твърде дълго време. Катарамите на касата бяха стегнати, но поддадоха под припряното ѝ дърпане. Ключът се завъртя. Капакът се отвори и тя видя кремави листове, изписани с различни почерци. Вече не ѝ беше студено. Лицето ѝ гореше и усещаше гъдел в пръстите.