Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 100

На Фейт ѝ беше нужно малко време да напасне подобен портрет с веселия си и уравновесен вуйчо. След последните ѝ подслушани разговори обаче това се оказа по-лесно отпреди.

— Да си виждала документи, които може да струват нещо? — попита внезапно Мъртъл. — Кредитно писмо, завещание, дългова разписка или нещо подобно?

— Не — Фейт се взираше в майка си и се дивеше на спокойствието ѝ.

— Ако вуйчо ти се интересува от книжата, то несъмнено вътре има нещо ценно — Мъртъл прехапа преценяващо устна. Когато Фейт излезе от стаята, тя завъртя пръстените на ръцете си и се загледа замислено в модните илюстрации, поставени на подноса ѝ. Девойката се чудеше какво ли би станало, ако майка ѝ си бе присвоила книжата отначало, и дали вече щеше да е продала Лъжовното дърво, за да си купи нови рокли. В мислите ѝ неканено се прокрадна отровно прозрение. Съпругата цял живот биваше принудена да проси от мъжа си пари за поддръжката на дома, но вдовицата бе в състояние да харчи наследството си, както си пожелае. Смъртта на преподобния за първи път в живота на Мъртъл ѝ бе поверила управлението на истински пари.

Фейт се опита да сглоби пъзела, докато лежеше будна същата нощ. Толкова малко време имаше! Всеки момент разследването можеше да започне и когато кесията на семейството ѝ се изпразнеше, Сън дърли щяха да бъдат принудени да напуснат Вейн. Фейт се беше надявала да проведе тайно разследване и да остави плода на Лъжовното дърво да зрее и расте през идните седмици. Но сега нямаше начин да крои дългосрочни планове, нито да изготви бавна и безопасна стратегия.

От размислите я изтръгна отсечен, нечовешки писък на горния етаж. Отне ѝ секунда-две да си спомни за котешкия череп в леглото на Джийни. Над главата ѝ заскърцаха дъски и камериерката взе да ридае истерично, намесиха се и други неясни гласове — по-тихи и успокоителни.

Фейт не усети нито триумф, нито вина. Стоеше сама в мрака и времето изтичаше. Тя си представи Дървото на лъжите в тътнещата му пещера и странно, но от това самотата ѝ олекна малко.

Когато сънят я залюля в обятията си, тя си представи как лъжата ѝ се разстила безшумно като тъмнозелен дим, изпълва въздуха около къщата като мараня, излива се от устите на онези, които клюкарстваха, умуваха и се бояха. Представи си как се просмуква като мъгла в прегръдката на вълните, стича се като смола по възлестите, тънки стебла и прониква в малката, бяла чашка на разтворен цвят.

19

Джентълмен на гости

Доктор Джеклърс беше поканен да намине в дванайсет Пристигна в десет и хвърли къщата в паника.

Когато мисис Велът дойде да обяви пристигането му, шивачката тъкмо беше закарфичила Мъртъл в нова рокля в салона за гости и пробите бяха в разгара си. Накратко, домакинята не беше готова да изиграе ролята на безсилен инвалид.

— Тъкмо той от всички хора, които не мога да си позволя да обидя! — притесни се неимоверно Мъртъл. — Кажи на доктора, че се обличам и ще сляза при него съвсем скоро. Въведи го в библиотеката. Там има черепи — на него му харесват. Предложи му чай.