Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 102

Не пропусна да забележи, че докторът се е издокарал доста елегантно. Носеше синьо кадифено елече, обшито със златна сърма, мустаците му бяха внимателно сресани и напомадени, а на шалчето му блестеше златна игла. Старанието му не убягна от вниманието на Фейт.

Тя си спомни как майка ѝ застава плътно до доктора и стиска голата му длан, и вътрешностите ѝ се усукаха рязко, все едно пиле с извит врат. Навярно щеше да го съжали, ако баща ѝ не лежеше все още в криптата на църквата. Да ухажваш вдовица още преди да е излязла от траур, беше признак на лоши маниери. А да започнеш ухажването още преди съпругът ѝ да бъде положен в земята… Пълен позор.

— Какво точно желаете да споделите, мис? — попита докторът.

— Вчера се разхождах в оврага… — хвърли се с главата напред Фейт. — Докторе, там има място, където мъхът е разровен…

— А, ясно — докторът я погледна със съжаление и лека усмивчица. — Сигурен съм, че е така. О, мила, каква чудесна, лоялна млада дама си ти!

На Фейт ѝ отне известно време да осъзнае какво намеква той и едва тогава кръвта нахлу в лицето ѝ.

— Не, наистина има такова място и не е мое дело! Моля ви! Нека ви покажа!

Докторът обаче просто я огледа мило и тъжно и продължи да върви в посока на пътеката край скалите. Когато Фейт го догони, беше застанал на самия ръб и се взираше надолу като възедричък ястреб, който обмисля да се зарее.

— Това дърво насред канарата… разцепено, та чак се вижда бялата дървесина… — промърмори той. — Счупването е прясно.

— Сър, а видяхте ли тази следа от колело? — Фейт посочи каквото беше останало от канала на количката, за съжаление вече почти запълнен от дъжда.

Доктор Джеклърс му хвърли само кос поглед.

— О, тази следа е останала от ръба на нечий ботуш. Без съмнение има стотици такива, след като всички са се въртели насам-натам.

Това беше удар под кръста, но Фейт не възнамеряваше да се обезкуражава.

— Кажете ми, доктор Джеклърс, може ли някой да оцелее при падане, ако се закачи на онова дърво там?

— Така предполагам… да. Макар че би имал късмет, за да се измъкне без счупени кости.

— Тогава… ако татко е скочил, защо го е сторил точно над дървото? — Фейт се приближи до ръба, на два ярда вляво от доктора. — Аз например бих скочила оттук.

— Мис Съндърли, прекалено сте близо до ръба!

— Тук скалата е чиста до долу, до канарите — посочи девойката. — Няма на какво да се закача, ако падна.

Внезапен порив на вятъра накара доктора да скочи към Фейт и да я хване за рамото. Тя се дръпна и се олюля, а гладната сива бездна зина и ревна, когато се килна към нея. После момичето успя да намери опора за нестабилните подметки на ботушите си. Отстъпи крачка назад от ръба. Не можеше да каже със сигурност дали хватката на доктора ѝ беше върнала равновесието, или ѝ го беше отнела.

Фейт не изпита страх, какъвто преливаше в очите на доктора. Бяха с цвета на силно кафе и е ъгълчета, зачервени от четене. Джеклърс трепна, сякаш някой бе светнал е ярък фенер право в очите му. И за миг — само за миг — сякаш наистина видя девойката пред себе си.