Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 99
Франсис Хардинг
— Къде беше цял ден? — Сега вече в гласа на Мъртъл пролича остро подозрение. — Надали си прекарал шест часа в разговор с мировия съдия. С кого още си говорил? Какво си чул? Майлс,
Последва пауза.
— Ти просто… не си на себе си, Мъртъл — изрече накрая вуйчо Майлс по-спокойно, но си личеше колко му е коствало да се вземе в ръце. — Вината е… изцяло моя. Не трябваше да повдигам тези теми, когато нервите ти са така опънати…
— Не ми говори по този начин! — сопна се Мъртъл. — Нищо ми няма на нервите, Майлс! Не са опънати! И поне засега нямам намерение да се предавам! Ще остана на Вейн и ще се боря, докато Еразмус не бъде почтено погребан…
— Как? — попита вуйчо Майлс вече сериозно. — Как ще останеш тук? Колко пари имаш още на Вейн? След колко време трябва да се плащат наем на къщата и заплата на слугите? С колко време разполагаме, преди да няма с какво да поръчаме храна за вкъщи?
Последва продължително мълчание.
— И аз така си мислех — креслото на вуйчо Майлс изпука при ставането му. — Помисли си как да ми предадеш вещите на Еразмус, Мъртъл. Знам, че накрая ще постъпиш разумно. Но не се колебай твърде дълго!
Фейт чу вуйчо си да мести креслото и напусна мястото до вратата, за да се оттегли в своята стая.
За миг ѝ се прииска да не беше чула разговора. Не го разбра изцяло, но цялата работа ѝ звучеше злокобно — като свада между затворници. Беше поразровила мравуняка и се бе натъкнала на поредната златна жила е тайни.
Едва-що се беше върнала в стаята си, когато получи повикване за покоите на майка си.
— Фейт, затвори вратата след себе си и седни. Кажи ми — документите на баща ти на сигурно място ли са?
Зашемети я именно начинът, по който беше зададен въпросът. Не „Скри ли документите?“, а „Добре ли ги скри?“…
Фейт бързо прецени възможностите си. Можеше да отрече всякаква представа за местонахождението на книжата, но Мъртъл знаеше, че са изчезнали, докато тя беше насаме е тях. Ако претърсеха щателно стаята на момичето, може би щяха да ги намерят в клетката на змията.
— Да — отвърна тя. — Стори ми се най-раз…
— Да, именно — прекъсна я Мъртъл. — Добро момиче. Ще ми ги донесеш ли, ако обичаш?
— Аз… — Фейт се постара да запази кротостта на изражението си, докато мислите ѝ трескаво се суетяха. — Мога да ти ги донеса… но голяма част са на гръцки или кодирани е шифъра, който татко използваше за бележките си. Мога да ги преведа, но не е лесно…
— О, Боже опази! Гръцки? — Мъртъл простена и потрепери. — Значи няма полза. Налага се ти да ги прочетеш вместо мен. Дръж ме в течение на откритията си. И не позволявай на никого да ги вземе. Вуйчо ти вероятно ще пита за тях — не му споменавай нищо без мое разрешение.
— Какво иска да прави той е тях? — поинтересува се Фейт, доволна от възможността да зададе въпроса.
— Не знам — отвърна Мъртъл. — Но познавам брат си. Има прекрасни качества, но при все добросърдечието и мекото си сърце винаги търси как да спечели колкото се може повече и е колкото може по-малко усилия.
