Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 98

— Ще им кажа точно каквото и преди — отвърна Мъртъл решително. — Скъпият ми съпруг е сполетян от твърде трагичен инцидент.

— Нали разбираш опасността истината да излезе на бял свят? — прочисти гърлото си вуйчо Майлс. — Ако положението… се влоши, ще сторя всичко по силите си за теб… но точно сега трябва да следваш съветите ми.

— И какво точно ме съветваш, Майлс? — попита Мъртъл подозрително.

— Трябва да ми дадеш всички пари, които все още притежаваш, както и колкото се може повече от вещите на Еразмус. Ще се престорим, че през цялото време са били мои — или че ми ги е преотстъпил.

— Ясно! — обяви Мъртъл е леден глас. — Значи натам клонял този разговор.

Фейт беше ядосана, но и изумена. За каква „опасност“ говореше вуйчо ѝ? Защо настояваше за цялата собственост на баща ѝ?

— Това е единственият разумен подход! — каза вуйчо Майлс уморено, но добронамерено. — Несъмнено го виждаш! Колкото и да се възхищава от теб доктор Джеклърс, не може да обърне гръб на доказателствата. Прайт няма да излъже под клетва, поне ти го заяви в очите.

— Той не — отвърна твърдо Мъртъл, — но ти би могъл.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти можеш да свидетелстваш. Ти ще им кажеш, че си намерил Еразмус в оврага.

— Молиш ме да лъжесвидетелствам?

— Знаеш какъв е залогът.

Последва продължителна пауза.

— Не, Мъртъл — обади се вуйчо Майлс накрая. — Освен ако не си склонна да сториш каквото те помолих… Боя се, че не мога да изпълня твоята молба — той въздъхна с безконечно измъчено търпение. — Е… поне ми позволи да се грижа за живите експонати на съпруга ти, за да не измрат от липса на внимание. Вероятно ще е разумно да прегледам и книжата му. Надявах се да ги проуча от твое име още вчера, но не успях да намеря къде са.

Фейт се напрегна и стисна зъби. Не! Не можеше да допусне вуйчо ѝ да поеме грижите за Лъжовното дърво или безценната ѝ змия! А и дневникът и рисунките е виденията не биваше да попадат пред ничии други очи освен нейните. Всъщност не си представяше как предава на вуйчо си каквито и да е от книжата на баща си. Те бяха като бутилка с дух, в която се пазеха мислите на баща ѝ, гласът и тайните му… и бяха нейни. Тя им беше пазител.

— Майлс — гласът на Мъртъл режеше като нож. — Откъде този внезапен интерес към документите на Еразмус и неговите експонати? Ти не понасяш отговорността — изпаряваш се веднага щом я надушиш. Откога толкова ти се прииска да ровиш в книжата му и да осиновиш напикаваш се вомбат?

— Ами… флората и фауната се нуждаят от правилни грижи, а в документите може да има нещо важно, което да се нуждае от незабавно действие! Дългове. Полици. Дела. Облигации. Срещи или… дори завещание…

— Да не би от закуска насам да си станал пазач в зоопарк или адвокат? — изуми се Мъртъл.

— Скъпа, държиш се детински! — Вуйчо Майлс говореше с неприсъща за него възбуда. — И двамата знаем, че нямаш никакъв шанс да разгадаеш книжата на Еразмус! Трябва да ми позволиш да ги прегледам!