Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 101

— Моля за извинение, госпожо — обяви внимателно мисис Велът, — но той казва, че е пристигнал рано по служба. Моли за разрешението ви да огледа терена, госпожо.

Мъртъл пребледня и няколко секунди подъвка устната си. Отвърна колебливо:

— Е, не бихме могли да му забраним, нали? Прати Прайт на разположение на доктора.

— А какво да правя с младия мистър Клей? — поинтересува се веднага мисис Велът.

— Мистър Клей ли? — Мъртъл се ококори. — И той ли е тук?

— Да, госпожо. Пристигна по същото време като каретата на доктора.

Дошъл е да достави снимката и… няколко големи букета с цветя, госпожо.

— Цветя… — изпъшка домакинята. Розовото ѝ, хубаво личице се люлееше като крилце на пеперуда между задоволство, притеснение и студена пресметливост. Реши: — Не можем да си позволим да обидим и семейство Клей. Настани младия господин в зимната градина — занеси му кифлички или кейк.

Фейт почти не я слушаше. Доктор Джеклърс беше в къщата и разследваше смъртта на преподобния! Това можеше да се окаже единственият ѝ шанс да поговори с него и да го убеди, че баща ѝ е бил убит.

Подобен разговор с доктор Джеклърс щеше да бъде предателство, разбира се. С него би съсипала версията на семейството. Мъртъл щеше да побеснее. Може би дори нещо повече.

„Нали разбираш опасността истината да излезе на бял свят?“, беше попитал вуйчо Майлс.

Фейт не разбираше опасността, но щом си припомни думите му, я облада внезапно спокойствие. Може би споделянето на истината наистина щеше да причини проблеми на семейството. Но как би могла да остави подобна възможност да се изплъзне между пръстите ѝ? Дължеше този опит на баща си.

Завари доктора отвън да се отдалечава в посока на пътеката към скалите.

— Ах, толкова съжалявам, че се натъквате на мен точно сега, мис Съндърли… тръгнал съм да изпълня задълженията си, боя се… — той извади сгънат лист от вътрешния си джоб, разтвори го и го вдигна, за да се види големият червен восъчен печат.

… като мирови съдия на окръг Вейн изисквам и задължавам доктор Ноа Джеклърс да бъде призован като следовател по време на разследването на смъртта на почтения Еразмус Съндърли…

Беше подписано най-долу от Лембант. Почеркът и подписът му бяха едри, наклонени и разкрачени също като собственика си.

— Нали разбирате смисъла на термина „следовател“? — попита доктор Джеклърс и се усмихна, когато Фейт кимна. — Добре, прекрасно. Е, обикновено следователят призовава медицински експерт, но ами, след като аз съм единственото медицинско лице на острова, налага се да призова сам себе си… — той се засмя под мустак.

Фейт си представи, че сигурно е много отпускащо да си доктор Джеклърс, глух за хрущенето на чувствата на другите под добронамерените ти ботуши.

— И така, нали разбирате, трябва да огледам имота.

— Моля ви, нека дойда с вас! — примоли се девойката веднага. — Ще ми се да поговорим. Има нещо, което трябва да узнаете.

Докторът се намръщи озадачено, но след това кимна леко в съгласие.

Те се отдалечиха от къщата и през цялото време Фейт се боеше, че Мъртъл може да я види от прозореца и да я викне да се прибере.