Читать «Дървото на лъжите» онлайн - страница 8

Каретата очевидно се затрудняваше със стръмния склон — скърцаше и дрънчеше толкова силно, че Фейт очакваше да ѝ падне някое колело. Най-сетне, с последен тласък, спря там, където пътят се разклоняваше под остър ъгъл.

— Извинете — Клей отвори вратата и излезе навън. Над купето начена оживен разговор на смес от английски и френски, който неопитното ухо на Фейт не успя да преведе.

Клей отново се спусна на вратата с изопнато от притеснение и загриженост лице.

— Искрените ми извинения. Изглежда, имаме дилема. Къщата, която сте наели, е в Бул Коув, докъдето може да се стигне или по долния път, който следва крайбрежието, или по горната пътека, която минава над хребета и се спуска от другата страна. Току-що научих, че брегът е наводнен. Има вълнолом, но когато приливът е висок, и вълнението е силно… — Той сбръчка чело и хвърли извинителен поглед към надвисналото ниско небе.

— Предполагам, че по горния път ни очаква по-дълго и по-изтощително пътуване? — попита остро Мъртъл, без да откъсва поглед от намусения Хауърд.

Клей се намръщи измъчено.

— Ами… пътят е много стръмен. Всъщност кочияшът ми съобщи, че конете няма да се справят с него с тази карета с, хм, настоящото ѝ натоварване.

— Да не искате да кажете, че трябва да слезем и да ходим пеша? — втрещи се Мъртъл и вирна малката си, красива брадичка.

— Майко — прошепна Фейт, доловила патовото положение, — аз си нося чадъра и нямам против да повървя малко.

— Не! — отряза Мъртъл достатъчно високо, та дъщеря ѝ да се изчерви цялата. — Ако ще ставам господарка на ново домакинство, първата ми поява там в никой случай няма бъде под формата на удавена мишка. Нито пък твоята!

Стомахът на Фейт се сви под напора на надигналата се вълна разочарование и гняв. Искаше да изкрещи: „Какво значение има? Вестниците и бездруго ни валят в калта — да не смяташ, че хората ще ни презират още повече, ако сме мокри?“.

Кюрето съвсем се притесни.

— Тогава, боя се, каретата ще трябва да направи два прехода. Наблизо има стара колиба — наблюдателница за следене на пасажите сардини. Можем ли да оставим там багажа ви, докато кочияшът се върне за него? С радост ще остана да бдя над вещите ви.

Лицето на Мъртъл се озари от благодарност, но преподобният я прекъсна безцеремонно:

— Неприемливо е. Моля да ме извините, но някои от тези сандъци съдържат незаменими представители на флората и фауната, които непременно трябва да се погрижа да настаня в къщата колкото се може по-бързо, иначе ще загинат.

— Е, аз с голямо удоволствие ще изчакам в тази колиба и ще спестя на коня моята тежест — заяви вуйчо Майлс.

Те двамата с Клей слязоха и разтовариха един по един личните денкове и куфари на семейството, докато на покрива не останаха само сандъците и кутиите с образците. Дори и така кочияшът се втренчи в грохналата карета, гримасничеше и жестикулираше да покаже, че въпреки това е клекнала прекалено ниско.

Бащата на Фейт не направи опит да слезе и да се присъедини към другите мъже.