Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 67

Саша направи недоумяваща физиономия, сви рамене и ми каза:

— Е, както искаш. Ти си свободен човек в свободна страна, това си е твое право.

— Аха… Точно така — обобщих мрачно.

След пет минути Саша излезе от тоалетната, наплиска лицето си със студена вода, после се избърса със салфетка и ние тръгнахме обратно. Преди да стигнем до нашата зала, срещнахме още едни наши познати. Двама младежи и една девойка, които пиеха от малки бутилки нещо като шампанско, само че с ягодово червен цвят. Започнахме да си бъбрим с тях, те ни попитаха дали „имаме нещо“, Саша кимна утвърдително и им даде плика.

Те отидоха в тоалетната, а ние ги изчакахме да излязат, за да ни върнат кокаина, и продължихме да си бърборим. Аз му казах, че сигурно е много смешно да се види как ще се поберат там, особено онази крава (момичето наистина беше много дебело). Саша също се разсмя, но се усещаше, че вече се вдървява. Мен пък започна да ме хваща алкохолът и ми беше много весело и похотливо. В това време Саша ми предложи да взема една от неговите пички, която ми харесва повече. Отбелязах наум, че макар според слуховете в момента той да печелеше добре, всъщност си оставаше същият готин пич, какъвто си беше, когато се запознахме.

И ето, че нашите познати се върнаха и ние тръгнахме към дивана. В наше отсъствие мадамите бяха излочили цялата бутилка шампанско и сега седяха и ни гледаха с плувнали очички. Седнах до онази, която ми хареса още в началото, и започнах да се целувам с нея. Известно време се отдадохме на натискането, тя ме галеше по ципа и разкопчаваше ризата ми, мушкайки под нея ръката си със страшно дълги нокти. Аз я пощипвах лекичко по циците и си мислех, че вечерта общо взето е хубава. Щеше ми се да пийна още нещо, преди да тръгна да се чукам с нея. Отдръпнах се от пичката и потърсих с очи сервитьора. Саша вече беше изчезнал с другото момиче.

Донесоха ни още шампанско. Чукнахме се и в този момент девойката подхвана разговор. Сигурно се чувстваше неудобно, че я награбих ей-така, без прелюдия. Мушна ръка в косата ми и започна да говори, че двамата със Саша, когото тя кой знае защо нарече Федя, сме били прави за всичко и колко е ужасно, че всичките й приятелки са станали такива „вещоманки“ (така се изрази тя) и са се побъркали по „Gucci“, но тя изобщо не разбира това и че има и други ценности (например, секс, отбелязах наум) и че на нея „Gucci“ изобщо не й харесва, освен може би часовник — има един модел — който би си купила, и това е.

Изслушах всичко това с усмивка, завъртях глава и макар тя отдавна да ми беше ясна, все пак малко се ядосах, докато слушах тези тъпотии.

И изведнъж тя рязко смени темата „Gucci“ и най-неочаквано ме цапардоса с друга тема:

— Виж какво, хайде вече да тръгваме, искаш ли? Пътьом можем да се отбием при една моя приятелка, дължа й пари, а утре тя на всяка цена трябва да ги даде на някого за нещо. СИГУРНО ИМАШ ДВЕСТА ДОЛАРА?

Тази тема беше толкова гнила и несъвременна, че ми стана гадно. Това беше лайнян подход от нейна страна, защото утре сутринта щях да й дам тези пари под същия фалшив предлог. Но сега, особено след разговора за „другите ценности“, преходът към кинтите беше просто неуместен. И в мен изведнъж нещо рязко се прекърши, и аз не исках да ходя никъде с нея, и осъзнах, че макар да съм доста позагрял и възбуден, сега най-правилното решение беше да се отърва от нея. И то колкото се може по-бързо. Кимнах й под предлог, че преди да си тръгна, трябва да се сбогувам със Саша, станах и излязох. Тя отвори чантата си и започна да рови в нея. Сигурно искаше да изглежда още по-секси, но на мен вече ми беше през оная работа.