Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 68

Отидох в централната зала със сериозното намерение да се сбогувам със Саша, който се опита да направи вечерта ми толкова хубава. А освен това си помислих, че може би, преди да изляза на магистралата трябва да засмуча една магистралка. Нямаше го в залата, покрай тоалетната — също. И аз отидох в другите VIP-зали. Както предполагах, той наистина се бе настанил в онази, която беше до входа към централния бар. Саша лежеше възнак на дивана, в едната си ръка държеше угаснала цигара, а с другата галеше по главата някаква остригана девойка, която му правеше минет. Аз се приближих, без дори да си помисля, че бих могъл да му попреча (вече бях много пиян) и зачаках да отвори очи.

Оглеждах отстрани девойката и… изведнъж проумях, че — да му еба майката! — това изобщо не беше девойка и дори тъкмо обратното. Това беше някакъв млад педал, който в момента осмукваше моя добър познат, като на това отгоре имаше страшно крадлива физиономия, а пък моят добър познат дори лекичко простенваше! Фак! Ама, че познати съм завъдил. В този момент Саша отвори очи, усмихна ми се, приближи два пръста до устата си и ми изпрати въздушна целувка. Самият аз често използвах този престорен жест, заимстван някъде от крайбрежието на Франция, когато поздравявах момичета. Но в този случай той просто взриви главата ми. Изхвърчах като тапа от випа, изтичах покрай бара към изхода и излязох навън.

Запалих цигара и си тръгнах от това ебано място. Когато се отдалечих на достатъчно разстояние, ми хрумна, че трябва да си хвана такси до вкъщи. Махнах с ръка и желаното такси дойде веднага. Помислих си, че сигурно ще налетя на някой алчен таксиджия и че щеше да е по-добре да спра частник, но все пак се качих. Казах адреса си и ние потеглихме.

Докато пътувахме, разглеждах нощния град и постепенно потъвах в алкохолната мъгла, пред очите ми притъмня и започнах да усещам, че слепоочията ми натежават. Опитах се да събера сили, загледах се през прозореца, запалих цигара и се замислих, че всъщност не се беше случило нищо особено. В края на краищата, аз не се бях отдал на педала. А освен това се улових да мисля, че обожавам да се возя из нощна Москва, да разглеждам неоните, колите и проститутките по улиците. След проститутките се сетих и за онази мацка в клуба, изплюх се през прозореца и си помислих, че хората са прави като казват, че честните московски госпожици са много по-скъпи от проститутките. Усещането ми беше доста противоречиво. Беше ми гадно и в същото време ми стана много тъжно.