Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 66

Някой ме потупа по рамото изотзад. Обърнах се. Там стоеше моят добър познат Саша, специалист по промоциите, отчаян женкар и купонджия. До него бяха застанали две симпатични момичета. Едното дори много си го биваше. Имаше хубави гърди и стройни крака. Тъй като вече бях доста пиян (докато траеше лайняното шоу, успях да излоча три дози уиски), можех да оценя само тези нейни атрибути. Сашка започна да ми говори нещо от сорта на „стига си гледал този педал“, пътьом ме запозна с приятелките си и ме помъкна към една от VIP-залите. Тръшнахме се на дивана и аз с удоволствие отбелязах, че най-после съм се отървал от дебелия представител на медийния пазар. Сервитьорът ни донесе шампанско и суши, пуснах в кожената му папка VIP-картата на заведението и кредитната си карта и изобщо много се зарадвах на създалата се ситуация.

Започнахме разговор за всички тези тъпи кретени, които изобщо не разбираха какво гледат, за хората, побъркани на тема хитови стоки и за други такива неща. Аз подхванах любимата си тема за това, че скоро ни очаква световна диктатура на мултинационалните корпорации. Саша с упоение ми разказа, че в момента чете книгата на Наоми Клайн „Без лого“ (с удоволствие отбелязах наум факта, че съм я прочел преди една година и продължих да го слушам с чувство на интелектуално превъзходство) и че перспективата да живеем в света на Барби е много реална заради тези добитъци, които са готови да се избият помежду си заради една нова вратовръзка. (Трябва ли да споменавам, че в този момент бях облечен с изумителен костюм Paul Smith, а той — с някакъв щур съдран дънков костюм и модни маратонки Dris Van Nooten).

Бъбрехме си много кефски, пиехме шампанско, Саша галеше по бедрата и двете пички, като от време на време целуваше ту едната, ту другата, при нас непрекъснато идваше някой, поздравявахме се и ето, че… най-ненадейно на масата се появи един сгънат на четири плик. Саша ми направи знак с очи по посока на тоалетната. Двамата станахме и излязохме.

По пътя към тоалетната ме обзеха известни съмнения, тъй като си спомнях неотдавнашното произшествие с ченгетата, с разпита и със свидетелите. Спрях като вкопан и казах на Саша:

— Брато, върви сам. Вчера прекалих, страх ме е, че вените ми ще се пръснат, пък и вече съм погълнал сума алкохол. О’кей?