Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 60

След известно време влезе секретарката с един поднос, отрупан с чаши за кафе. Служителите, които седяха най-близо до входа, вземаха един през друг чашките и ги предлагаха на Некьор. Той благодареше на всички и напомняше, че все пак е поискал чай. И всички дружно започнаха да съскат на секретарката като гъсоци в селски двор: „Не чухте ли какво поиска мистър Некьор?“

Двама души се възползваха от случая и настойчиво обявиха, че те „също са поискали чай, а не кафе“. Имах чувството, че след миг всички дружно щяха да се откажат от кафето в полза на чая, следвайки почина на ръководството.

Секретарката излезе, а всички започнаха да въртят разочаровано глава, огорчени от нейната разсеяност. А в този миг на мен ми се прииска да стана, да вдигна ръце към небето и да извикам с негодувание: „Сега разбирате ли защо имаме проблем с изпълнението на плана? Възможно ли е да постигнеш нещо с такъв секретариат?“ И бях сигурен, че всички присъстващи щяха да ме подкрепят. Защото най-важното в нашата работа бе да откриеш навреме пушечно месо. Да вземеш най-незначителния персонаж, от когото по принцип нищо не зависи, и да припишеш всичките си неуспехи на това, че той е разпечатал нужния документ с малък шрифт и ти не си успял да видиш нещо.

Секретарката отново се появи с изплашено лице и сложи пред Некьор вода, а чаят му даде на някой друг. Лицето му почервеня и той вече беше готов да излее водата на главата на нещастната тъпа секретарка, срещу която всички наоколо съскаха, а тя се опитваше да размени местата на чая и водата, хващайки ту едната, ту другата чаша. А ропотът на присъстващите достигна апогея си и сякаш след миг адът щеше да се разтвори под краката на секретарката и тя да пропадне в корпоративните бездни.

Но ето, че размяната на напитките завърши успешно, изпъдиха секретарката от залата за преговори, а Некьор придоби изражение на добрия баща на семейството и заговори нещо от сорта на: „Е, днес всички имахме тежък ден, всички се изморихме и не бива да бъдем чак толкова строги към колегите си“. Директорът на нашия филиал също закима добродушно, от което си направих извода, че все пак ще уволнят секретарката.

В това време докладът на Некьор започна. Той отиде до дъската и се зае да чертае диаграмата на цифрите на прираста през тази година, на перспективите за развитие на групите стоки през следващата година и така нататък. След това монотонно и подробно изложи изводите от изминалата финансова година във всяка страна, където компанията имаше дистрибуция. Започнах да си записвам бавно и точно…

На фразата „добри резултати бяха постигнати от нашите филиали в Югоизточна Азия“ вдигнах ръка, за да помоля да отида до тоалетната. Не беше по силите ми да седя и да си представям как плувналите в пот работници от водещите световни отрасли се давеха с генномодифицираната консервирана царевица, повишавайки резултатите на продажбите на нашата славна компания. В течение на пет минути на вдигнатата ми ръка не реагираха нито присъстващите, нито докладчикът. Тогава просто излязох от залата за преговори. Тръгнах по коридора към кабинета си и по пътя срещнах същата секретарката, която пиеше чай или кафе.