Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 61

— Какво става? Свършиха ли? — попита ме тя, премигвайки с очи като пластмасова кукла. — Ще има ли някакви промени?

— Да. За да спести пари от фонд „Работна заплата“, централният офис е решил да смени целия секретариат с роботи — изтърсих аз.

— Олеле… Как така? А ние какво ще правим?

— Иди да си сложиш микрочип в главата. Имам едни познати, ще ти направят намаление.

Отидох до кабинета си, отключих вратата и се обърнах. Оная глупачка продължаваше да стои като препарирана. Сигурно мислеше къде да си сложи чипа. На тила си или на челото си (все пак на челото нямаше да е чак толкова естетично). Тръшнах се в креслото и запалих цигара. Проверих си пощата и отговорих в ICQ-то. Така изминаха около пет минути. Никой не ми се обади по вътрешния телефон. До какво състояние трябва да е стигнал човек и в какво зомби би трябвало да се е превърнал, за да не забележи, че съм излязъл?

Взех ключовете от колата си и тръгнах към асансьора. И когато вече бях долу, в колата, ме споходи мисълта, че моята шега за смяната на секретариата изобщо не беше смешна.

Отдавна вече работех сред роботи…

Прибрах се вкъщи, взех си един душ, изпих един чай, прослушах телефонния секретар, после легнах на дивана и си помислих, че много ми се ще да се наспя. От друга страна, вкъщи ми беше много скучно. Взех мобилния си и започнах методично да звъня на всичките си достъпни познати, за да разбера къде се канят да прекарат вечерта. По време на този интелектуален разпит установих, че днес половината от тях щяха да бъдат на пърформанса, посветен на откриването на новия клуб-ресторант с названието „Basement“, а другата половина щяха да ходят на откриването на новия бутик някъде на Кузнецки мост. Тъй като имах покани и за двете места, дълго се чудех къде щеше да е по-интересно, но понеже навсякъде фактически щеше да е едно и също, се ориентирах към първото място. Там поне щяха да ни нахранят.

Започнах да се обличам. Отговорих на SMS-a на една позната. Изпих прав едно кафе. Защраках безсмислено с дистанционното на телевизора. А на фона на всичко това свиреше „Ready to Go!“ на „Republica“.

Очертаваше се хубава вечер.

Купонът

А освен това смятам, че много персони до такава степен са затънали в светския живот, че са готови да отидат на всякакво откриване, дори на откриването на клозет.

Александър Василиев

И ето, че отидох в онова заведение. Макар че още беше рано за пълния сбор — беше едва около девет часа вечерта, вътре имаше доста хора. Промуших се между тях, стисках нечии ръце, целувах се с някакви пички и се придвижвах към бара. Поръчах си две чаши уиски, гаврътнах първата наведнъж и отидох с втората в залата, та да видя какво става там.