Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 62

Помещението беше направено така, че към централната зала водеха няколко коридора от другите зали. В две от тях бяха направени барове, а в другите три — нещо като lounge-зони или VIP-зони, както преиначиха това наименование по руски тертип московските промоутъри, които изпитваха влечение към всичко хипертрофирано. Там имаше маси, меки дивани и дълбоки кресла. Естествено, в тези зали нямаше никакви бляскави VIP-персони, а си седяха познатите собственици, готини мацки, приятелите на промоутърите или просто гости, които трябваше да се нашмъркат или да изчукат някоя девойка. Като се имаше предвид, че тоалетните винаги бяха претъпкани, това беше много удобно. В централната зала се вихреше един диджей и танцуваха или по-скоро се поклащаха сума хора, за които нямаше места във VIP-залата. Общо взето тъй наречените льохмани или всъщност онези хора, които правеха основния оборот на заведението. Хората, които не бяха от средите на баровците, но много искаха да бъдат сред тях, за да разказват на своите познати, които бяха още по-големи льохмани от тях, всички онези изумителни истории от вълшебния свят на нощния живот в Москва. И тази масовка плащаше пари точно, за да бъде допусната сред баровците и за мига, в който щеше да се озове до всички тези Ксюши, Пети и Уляни.

Всяко московско заведение — разбира се, ако собствениците му не бяха пълни селяндури, пристигнали от някое си Уйново с идеята да открият ресторант, в който богатата публика ще ходи, за да опита кухнята от родния край на собственика — се градеше на следната схема.

Първо в заведението се събираха светските пичове с всички онези вечни нощни пътешественици, актуални диджеи и модни хомосексуалисти. Заедно със светските пичове идваха и съмнителни дами, които жадуваха да намерят нещо по-добро за тази нощ, или „изтребителките“, както аз ги наричах. Естествено, нито едните, нито другите не разполагаха с пари. Те можеха да изпият чаша шампанско или пет чашки кафе, но очевидно не можеха да направят собствениците на заведението милионери. За сметка на това щяха да създадат онази нужна медийна история, която щеше да премине като вълна през целия град с помощта на безжичното радио и щеше да се състои само от няколко думи: „Откриха едно място. Нашите са там“.

След това идваха богатите мъже, които хранеха въпросните мацки, спазващи вечно диета с висококалорични и високобюджетни вечери с вино и шампанско. Те правеха по-голямата част от оборота.

После идваха всички, които купуваха актуални списания и четяха или гледаха по телевизията предаванията за светския живот в града. Тези идиоти, които се стремяха да попаднат в кръга на „своите“, правеха другата част от оборота. А те бяха готови да платят страшно много пари, за да разкажат на близките си, че вчера са вечеряли „еди-къде си, в онова модерното заведение, нали го знаеш, и седяхме до еди-коя си, а пък тя, майчице, какви ги вършеше! И краката й са криви!“ и да се сдобият със статута на най-открехнатите пичове в микрорайона през близката половин година.