Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 59

Толкова отвратително изглеждаше отстрани, когато някоя важна клечка поканеше на танц най-излишната служителка (като в същото време направо ставаше прекрасно, ако тя беше и най-грозната). И двамата се чувстваха много неудобно от този мезалианс, но им се налагаше да изпълняват докрай финалните „па“ на бала на лицемерието. Това беше квинтесенция на корпоративното нищожество… апотеоз на фалша… тържество на царството на чиновниците.

В този момент иззвъня телефонът, прекъсвайки язвителните ми разсъждения, и секретарката кой знае защо ме покани във фоайето.

Във фоайето вече се бяха събрали всички участници в заседанието, за да си направят групова снимка на фона на логото на компанията. В средата стояха Некьор, Кондратов, директорът на питерския ни филиал, главният счетоводител и Гаридо. Останалите служители се блъскаха, стараейки се да заемат по-удобно според тях място в груповата снимка (като в същото време наистина вярваха, че тук има „по-удобни“ места). Държаха се като ученици по време на фотографирането на общата снимка на класа в края на годината. Липсваше само старата, мъдра учителка, една такава Вера Ивановна с очила, гушнала книга на Горки. Мисля, че тази роля много би подхождала на Олга Евгениевна — бивш старши научен сътрудник в някакъв институт, която въпреки интелектуалния й багаж и трудовия й стаж беше разжалвана от тази курва руската история до чистачка на помещенията в офиса. Отидох до тях и заех мястото, което ми се полагаше в ареопага до Панкратов. Шефът на стопанския отдел Петрович, който днес играеше ролята на фотограф, каза: „Внимание!“ и всички ние направихме дружно сериозни физиономии с измъчени усмивки.

Миг преди фотоапаратът да щракне успях да забележа с периферното си зрение как една от секретарките мушна главата си в кадъра като малоумника от клипа на Darren Hayes „I wanna be popular“, който се опитва да участва в снимките на MTV. Представих си какво щеше да излезе на тази снимка. Застинали в неестествени пози, изопнати като струни хора с тържествени лица като на погребение и с очи, в които е изписана смесица от страх и раболепие. Остава само над главите им да се изпише слоганът:

ТЕ СЕ СРАЖАВАХА ЗА ПРОДАЖБИТЕ НА ДРЕБНО!

Втората част на заседанието беше посветена на отчета за международните успехи на компанията, перспективите на пазара и възловите моменти за дистрибуцията в Русия. По традиция планът на продажбите нямаше да бъде обявен и щеше да пристигне по-късно по пощата. Некьор не беше чак такъв идиот, че да запраща цифри, завишени с около тридесет процента, в очите на присъстващите, та моментално да бъде разкъсан от шефовете на отдели. Общо взето тази част от „Марлеозонския балет“ обещаваше да бъде още по-скучна. Нямаше да свалят ордените на никого, но по-важното бе, че на никого нямаше да му свалят и пагоните.

Некьор предложи на всички присъстващи да си поръчат кафе-чай-вода. Старият тарикат беше великодушен. Много добре разбираше, че бонусите вече са раздадени и че планът щеше да бъде изпратен в негово отсъствие и по този начин бе решил да облекчи предстоящото мъчение със своето словоблудство. Бе решил да създаде, тъй да се каже, „демократична атмосфера в семейното предприятие, каквото беше навремето нашата фирма“ или каквото там пишеше в презентацията на компанията.