Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 35

Изведоха ме навън и тук нашите отношения изгубиха целия си романтичен хомосексуален ореол. Без много да се церемонят, те наведоха главата ми надолу, извиха още по-силно ръцете ми назад и извадиха мобилния от джоба ми.

— Ами обаждането на приятел? Имам предвид на адвокат? — попитах аз.

— Не сме в Америка. Там вместо батерия може да има хероин.

— Да бе. Има и спринцовка — казах вече не чак толкова весело.

Вместо мобилния те пъхнаха нещо в джоба ми. В главата ми стремително се мръкваше.

Цялата сцена се разигра пред очите на охраната на клуба, на която успях да извикам:

— Обадете се на Миша, имам проблеми!

В този момент ми сложиха белезници и ме натикаха на задната седалка на паркираното наблизо жигули. На задната седалка вече седеше някой.

— Пласьора ли спипахте? — попита той мъжете, които ме доведоха.

— Да. Всичко е в десния му джоб — отвърна му единият от „придружителите ми“.

Тъй като ръцете ми бяха закопчани с белезници на гърба, не можех да проверя какво друго имаше в джоба ми, освен моя плик. Отзад при нас седна още един човек с много мрачен вид. И така се озовах между двама служители на органите на реда. На предната седалка и зад волана седнаха двамата свидетели. Които се представиха точно така:

— Здравейте. Ние сме такова… абе, свидетелите.

Онзи, който седеше от дясната ми страна, започна разпита със стандартния въпрос дали нямам „предмети, забранени от действащото законодателство, за носене, притежание и т.н.“

Аз също отговорих стандартно, че „нямам, освен онова, което вашите служители пъхнаха в джоба ми“.

— Искате да кажете, че нашите служители си нямат друга работа, освен да носят наркотици и да ги подхвърлят на всички? — уточни той.

— Е, вероятно не на всички, просто производството няма да стигне за всички.