Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 33

След тирадата ми всички за миг замлъкнаха, а след това завистливо се разсмяха. И така аз станах медийният герой на вечерта. И всички ми се усмихваха и искаха да пият с мен. Но това продължи само десет минути, докато поредният смешник не разказа още по-весела история.

Но в пика на моята популярност Миша се върна с един плик и го подаде на един другар, който се смя много дълго на шегата ми и който на свой ред ме повика с очи в тоалетната. Изхождайки от това, че другарят беше приятел на Миша и тъй като бях яхнал вълната на всеобщото позитивно настроение и братство, тръгнах след него.

В тоалетната той изсипа известна част от съдържанието на плика върху стъклената поличка над мивката (тази вулгарна поличка, която беше задължителен фетиш на всеки уважаващ себе си клуб) и аз започнах да разстилам съдържанието с клубната си карта. Засмуках едната писта самостоятелно. По навик поех на няколко пъти въздух през ноздрите си, та остатъците от веществото да се просмучат в носоглътката ми и произнесох само една дума:

— АД!

Кокаинът наистина беше с много високо качество.

След това подадох навитата на тръбичка банкнота на приятеля си по магистралка (след като има приятел по чашка, значи трябва да има и приятел по магистралка) и в този момент вратата на тоалетната се отвори със страшен трясък. Вътре нахлуха двама младежи, облечени като манекени от постоянното присъствие на дискотеките в Голяново, а единият от тях — дебел и нисък на ръст, тутакси ми заби един в носа. Първата мисъл, която споходи замъгления ми мозък, бе: как е възможно охраната да пусне тези тиквеници в клуба и на това отгоре да им позволява да се бият с VIP-посетителите? И изобщо кои са тези хора? Да не си мислят, че това е селска дискотека? Да не би да са ме сбъркали с младежа, който е поканил на танц жената на някой от тях? Откога в тоалетните на клубовете нахлуват селяндури, които пречат на ударниците на капиталистическия труд да релаксират? Да не би светът да е полудял? И, изобщо WHAT THE HELL IS GOING’ON?

Танцьорите селяндури моментално се представиха. Вторият младеж с доста интелигентно лице и леко кавказка физиономия започва да размахва пред втрещения ми поглед някакъв документ, съпровождайки това действие с крясъците:

— Федерална служба за борба с наркотиците! Никой да не мърда! Кротко, мамка ти! Кротко ти казах.

А в същото време първият продължаваше да ме налага с юмрук под ребрата. И да боботи в ухото ми нещо заплашително от сорта на: „А си мръднал, а съм ти го начукал“. Почти веднага извиха ръцете ми зад гърба, в тоалетната връхлетя трети (още по-нисък от първия) и започна да тъпче плика с дрогата от поличката в джоба ми. В този момент аз най-после осъзнах, че това не е някакъв клубен маскарад и че тези момчета щяха да направят всичко възможно, за да превърнат дяволското ми удоволствие в райска почивка за около пет години.