Читать «Духless. Повесть о ненастоящем человеке» онлайн - страница 34

И наистина, след като това беше ад, в него, естествено, трябваше да има и демони. Едни такива съвсем модерни демони. Без рога и копита, но за сметка на това с документи и белезници.

В крайна сметка гореспоменатите демони ме изведоха от тоалетната и ме прекараха през цялата зала, стискайки ме за раменете от двете страни. Отстрани по-скоро приличахме на трима много пияни педали. Като двама от тях толкова силно стискаха в обятията си третия, който вървеше по средата (т.е. мен), сякаш в порива си на страст всеки момент се канеха да го удушат в прегръдките си. И за да е пълна картината, нямаше да е зле единият от тях да направи нещо, което да подчертае още повече близостта на нашите отношения. Например, да ми оближе ухото! Или да ме хване за задника! От което ми стана много смешно. Някъде дълбоко в мозъка си осъзнавах, че съм попаднал в много неприятна ситуация, но на този етап съзнанието ми отказваше да я възприеме сериозно.

— Ще идем ли да потанцуваме? — попитах (струваше ми се, че хуморът би могъл да поразреди известното неудобство, което се настани между мен и служителите на органите на реда).

— Ей-сега ще потанцуваш, мръснико — обади се третият (най-ниският) иззад гърба ми, — ти наистина ли не разбираш какво става? Ей-сега ще ти покажем едни танци.

— А на теб не ти ли е още рано да ходиш по клубовете? Според мен, тук пускат само хора, които са навършили осемнадесет години…

— Ти май си решил, че тука си правим шегички, а, говедо? Ако не си затвориш устата, ей-сега ще ти счупя носа. — Той изостана малко от онзи, който вървеше от лявата ми страна, удари ме лекичко в бъбреците и шепнеше разпалено в ухото ми. Стори ми се, че дори подскачаше, докато ми говореше.

— Другари, не му позволявайте да ме удря, чувате ли? Освен това устата му смърди. А най-различни световни конвенции в защита на хуманното отношение към хората забраняват те да бъдат тровени с газове. Между другото, Русия също ги е подписала.

Третият пичага разкриви лице от злоба и вероятно изпита огромно желание да ме удари.

— Спокойно, Паша, спокойно — каза му младежът с кавказката физиономия. — Престани да се лигавиш. Защо си създаваш излишни проблеми? — това вече се отнасяше за мен.

И действително, оперативният работник с кавказка външност ми казваше самата истина. Първо, човек, който живее в мегаполис, не трябва да употребява никакви наркотици. В този град и без това всички бяха безумци и беше доста опасно да стимулираш и да променяш съзнанието си. Второ, ако все пак употребявате някакви стимулатори и особено ако го правите на публични места, като по този глупав начин се стремите да се приобщите към откачената част от населението, трябва да бъдете подготвени за това, че вашите упражнения рано или късно ще свършат в кабинета на следователя. И трето, което е и най-важното, когато попаднете в такава ситуация, не бива да се държите просташки с представителите на органите на реда. Защото, колкото и банално да звучи, работата им е много нервна. Всеки път, когато измъкват от тоалетната или от купето на автомобила някой надрусан баровец, те изпитват жесток когнитивен дисонанс. Само си помислете, че съдържанието на вашия нос съдържа доста висок процент от официалната им заплата, а едно посещение в заведения, където вие обичате да седите, е сериозен разход за тях. (Естествено, става дума за редовите служители, а не за началството им.) Затова, когато се сблъскат лице в лице с вас, на тях страшно им се иска да накажат класовия си враг. И да го направят на място. А на това отгоре вие ги провокирате с идиотските си номера. Колкото повече нажежавате ситуацията, толкова по-лошо и по-скъпо ще свърши това за вас. А най-важното, което трябва да осъзнавате във всеки един момент, е, че не съществува нищо, заради което не можете да бъдете подведени под отговорност. Особено когато ви заловят със завита на руло банкнота в носа. Всеки с работата си, приятелю…