Читать «Дракон bg» онлайн - страница 3

Морисън огледа Денингс за момент. В крайчеца на очите му се четеше умора, но зениците му грееха в очакване. Генералът протегна ръка.

— На добър час, майоре.

— Благодаря ви, сър. Задачата ще бъде изпълнена.

— И за миг не се съмнявам в това — каза Морисън, като с усилие наложи уверено изражение на лицето си. Той зачака Денингс да отговори, но пилотът бе млъкнал.

След няколко неловки момента Денингс попита:

— Защо ние, генерале?

Усмивката на Морисън бе едва доловима.

— Искаш да се откажеш?

— Не, екипажът ми и аз ще изпълним всичко докрай. Но защо ние? — повтори той. — Простете, че казвам това, сър, но не мога да повярвам, че ние сме единственият самолетен екипаж във военновъздушните сили, на който бихте поверили задачата да пренесе атомна бомба през Тихия океан, да я пусне насред Япония и след това да кацне в Окинава с едва ли нещо повече от няколко капки гориво в резервоарите.

— Най-добре е да знаете само това, което ви е съобщено.

В очите и гласа на по-възрастния мъж Денингс прочете лошо предчувствие.

— „Майчино дихание“. — Той повтори думите бавно и безизразно, както някой би повторил името на някакво неописуемо, смразяващо кръвта чудовище. — Чие перверзно съзнание е измъдрило такова откачено кодово име за бомбата?

Морисън сви примирено рамене.

— Струва ми се, че бе президентът.

Двадесет и седем минути по-късно Денингс се взря през предното стъкло на самолета и усърдно движещите се по него чистачки. Дъждът се бе усилил и той можеше да вижда на не повече от двеста ярда напред в мокрия мрак. Натиснал с двата крака спирачките, той форсира двигателите до две хиляди и двеста оборота в минута. Бордовият инженер сержант Робърт Моузли докладва, че двигател номер четири се върти с над петдесет оборота по-бавно. Денингс реши да не взема под внимание това съобщение. Без съмнение, причината за лекото спадане на оборотите бе влажният въздух. Той отпусна газта и остави двигателите да работят на празен ход.

В мястото на втория пилот вдясно от Денингс, Морт Стромп потвърди разрешението от контролната кула за излитане. Той спусна задкрилките. Двама от екипажа в средните огневи гнезда потвърдиха тяхното спускане.

Денингс се пресегна и включи интеркома.

— Е, момчета, да тръгваме.

Той премести лоста за газта напред, като компенсира огромния въртящ момент посредством лек аванс на левите двигатели спрямо тези от дясната страна, след което отпусна спирачките.

С пълен товар от 68 тона и с резервоари, напълнени до пръсване с над седем хиляди галона гориво, с шесттонна бомба в предния бомбен отсек и екипаж от дванадесет души, „Демоните на Денингс“ се плъзна напред по пистата. Товароподемността му бе превишена с близо седемнадесет хиляди фунта.

Четирите двигателя „Райт циклон“, с обем три хиляди триста и петдесет кубични инча, издаваха вой, сякаш щяха да изскочат от местата си, тяхната комбинирана мощ от осем хиляди и осемстотин конски сили въртеше яростно 16.5-футовите витла през носената от вятъра дъждовна пелена. Тръбите на ауспуха забълваха сини пламъци, облак ситни пръски обви крилата. Със силен рев огромният бомбардировач изчезна в тъмнината.