Читать «Дракон bg» онлайн - страница 5

Но дълбоко вътре в себе си генералът бе обезпокоен. Той познаваше Денингс. Пилотът бе твърде упорит, за да се върне в случай на неизправност в двигателя. Той щеше да закара „Демоните“ до Осака, дори и ако се наложеше да носи самолета на гръб.

— Господ да им е на помощ — промърмори под носа си Морисън. Той знаеше с мрачна убеденост, че неговата част от огромната операция нямаше почти никакви шансове за успех.

— Прибери колесниците — заповяда Денингс.

— Така се радвам да чуя тези думи — изсумтя Стромп, като местеше един лост. Двигателите на колесниците нададоха тънък вой и трите двойни колела се вдигнаха нагоре и се прибраха в гнездата си под носа и крилата. — Колесници вдигнати и прибрани.

Когато набраха скорост, Денингс отпусна малко лоста на газта, за да пести гориво. Той почака скоростта да достигне двеста възела, преди да започне бавно и постепенно да набира височина. Отвъд дясното крило, невидима в далечината, веригата на Алеутските острови бавно се извиваше на североизток. В продължение на две хиляди и петстотин мили те нямаше да видят нито едно късче земя.

— Как е двигател номер четири? — попита той Моузли.

— Върши си работата, но е малко позагрял.

— Веднага щом се качим на пет хиляди фута, ще му понижа малко оборотите.

— Няма да навреди, майоре — отвърна Моузли.

Арнолд даде на Денингс посоката на курса, който те щяха да поддържат следващите десет часа и половина. При височина четири хиляди и деветстотин фута Денингс предаде управлението на Стромп, след което се отпусна и се загледа в черното небе. Не се виждаха никакви звезди. Стромп започна да провира самолета през зловещата маса от гръмотевични облаци и вътре започнаха да усещат ударите от турбулентните въздушни маси.

Когато накрая оставиха най-лошата част от бурята зад себе си, Денингс разкопча предпазния колан и стана от седалката. Докато се обръщаше, погледът му премина през един прозорец на левия борд, под тунела, който водеше към средната част и опашката на самолета. Той едва успя да различи очертанията на единия край на бомбата, окачена на освобождаващия механизъм.

Тунелът, по който се минаваше само с пълзене, бе стеснен, за да приеме огромното тяло в бомбения отсек, и човек с мъка можеше да се промъкне през него. Като извиваше тяло, Денингс запълзя напред, премина край бомбения отсек и се спусна от срещуположния край. След това той отвори малката херметична врата и се плъзна вътре.

След като извади едно фенерче от джоба на крачола си, той тръгна по тясното мостче, което вървеше по дължината на двата бомбени отсека, които сега бяха съединени в един. Поради огромния си размер бомбата бе обрала всяко възможно свободно пространство. В най-широката си част тя бе на по-малко от два инча разстояние от надлъжните преградни стени.

Денингс колебливо протегна надолу ръка и я докосна. Стоманената й обвивка бе леденостудена при допир. Той не можеше да си представи стотиците хиляди хора, които тя можеше да изпепели за броени секунди или ужасяващия брой на поразените от изгаряния и радиация. От един черно-бял филм не можеше да се схванат мащабите на термоядрените температури или мощта на ударната вълна при ядрения опит в Тринити. За него това бе просто средство за слагане край на една война и спасяване живота на стотици хиляди негови съотечественици.