Читать «Дракон bg» онлайн - страница 6

Като се върна в пилотската кабина, Денингс спря, за да побъбри с Бърнс, който преглеждаше една схема на детонационните вериги на бомбата. Експертът по въоръженията често поглеждаше към едно малко табло, монтирано над скута му.

— Има ли вероятност тя да се взриви, преди да стигнем дотам? — попита Денингс.

— Една светкавица би могла да го направи — отвърна Бърнс.

Денингс го погледна с ужас.

— Не си ли малко позакъснял с предупреждението, а? От полунощ насам непрекъснато летим в центъра на гръмотевична буря.

Бърнс вдигна поглед и се ухили.

— Спокойно можехме да се взривим и долу на земята. Какво толкова, по дяволите, нали се справихме?

Денингс бе шокиран от безгрижното отношение на Бърнс.

— Генерал Морисън знаеше ли за тази опасност?

— Повече от всеки друг. Той участва в проекта за атомната бомба от самото му начало.

Денингс потрепери и се извърна. Лудост, помисли си той, цялата операция бе една лудост. Щеше да бъде цяло чудо, ако някой от тях оцелееше, за да разкаже за нея.

Пет часа по-късно и с две хиляди галона по-малко гориво, Денингс изравни бомбардировача „B-29“ на височина 10 000 фута. Екипажът живна, когато небето на изток се обагри в оранжево от пукването на зората. Бурята бе останала далеч зад тях и те вече виждаха надигащите се вълни на морето. Под тях бяха останали само няколко бели парцаливи облака.

„Демоните на Денингс“ летеше на югозапад с умерената скорост от 220 възела. За щастие, те бяха хванали лек попътен вятър. Изгревът на слънцето ги завари сами над огромната пустош на Северния Тих океан. Един незнаен самолет, който идва отникъде и лети за никъде, размишляваше бомбохвъргачът Стантън, докато гледаше разсеяно през прозорците на носа.

На триста мили от Хонсю, най-големия японски остров, Денингс започна бавно и постепенно да се издига до височината от тридесет и две хиляди фута, от която Стантън щеше да пусне бомбата над Осака. Навигаторът Арнолд съобщи, че се движат с двадесет минути аванс. При сегашната скорост, пресметна той, те щяха да кацнат в Окинава след по-малко от пет часа.

Денингс погледна индикаторите за гориво. Изведнъж той почувства прилив на оптимизъм. Ако не се появеше насрещен вятър със скорост сто възела, горивото им щеше да се окаже предостатъчно и след кацането щяха да им останат още четиристотин галона в резервоарите.

Не всички се радваха на добро настроение. Седнал до своя пулт, Моузли наблюдаваше температурния индикатор на двигател номер четири. Показанието на прибора не му се нравеше. По навик той почука с пръст по циферблата.

Стрелката трепна и се залюля към червената зона.

Той запълзя назад в тунела и погледна през едно прозорче към долната част на двигателя. По повърхността на гондолата течеше масло на струйки, а от ауспуха се носеше дим. Моузли се върна в кабината и коленичи в тясната пътека между Денингс и Стромп.