Читать «Дракон bg» онлайн - страница 2

Той постоя там още половин час, докато не затвориха вратите на бомбения отсек. Атомната бомба бе натоварена и застопорена, самолетът — зареден с гориво и готов за излитане.

Денингс обичаше самолета си. Горе във въздуха той и голямата сложна машина се сливаха в едно цяло. Той бе мозъкът, а тя тялото на един общ организъм, който той никога не можеше да опише. Долу на земята нещата бяха съвсем други. Осветено от ярките прожектори и обливано от проливния дъжд, който бе станал леденостуден, призрачното сребристо тяло на красивия бомбардировач му изглеждаше като негова гробница.

Той прогони болезнената мисъл от главата си и забърза през дъжда към една барака Куонсет за последен инструктаж на екипажа. Влезе вътре и седна до капитан Ърв Стантън, бомбохвъргачът, кръглолик веселяк с големи, извити надолу мустаци.

От другата страна на Стантън, с изпружени напред нозе и лениво отпуснал тяло върху стола, седеше капитан Морт Стромп, вторият пилот на Денингс. Той бе самодоволен южняк, който се движеше с бързината на трипръст ленивец. Непосредствено зад него седеше лейтенант Джозеф Арнолд, навигаторът, както и командирът от военноморските сили Ханк Бърнс, който бе оръжеен инженер и щеше да отговаря за бомбата по време на полета.

Началото на инструктажа бе дадено от един офицер от разузнаването, който свали покривалото от едно табло и показа въздушни снимки на целите. Главната цел бе промишленият район на Осака, а резервната, в случай на плътна облачна покривка, бе историческият град Киото. Посочени бяха и посоките за подхождане към целите за бомбардиране, през което време Стантън спокойно си водеше записки.

Един офицер от метеорологичните служби извади синоптични диаграми и прогнозира лек насрещен вятър с разкъсана облачност над целите. Той също така предупреди Денингс да очаква турбулентност над северна Япония. За още по-голяма сигурност преди един час бяха излетели два самолета „B-29“ с цел да разузнаят напред и да докладват визуалните си оценки за времето по маршрута на полета, както и за облачната покривка над целите.

Денингс взе думата, докато раздаваха предпазни тъмни очила.

— Няма да ви изнасям окуражителни речи, както правят треньорите в съблекалнята преди състезание — каза той и забеляза широките усмивки на облекчение по лицата на екипажа му. — В рамките на един кратък месец ние преминахме една сгъстена програма на обучение, която иначе отнема цяла година, но аз съм уверен, че ще доведем тази мисия до успешен край. По мое скромно мнение, вие сте най-добрият самолетен екипаж във военновъздушните сили. Ако всички свършим работата си както трябва, може и да сложим край на войната.

След това той кимна на свещеника на базата, който отправи молитва за безопасен и успешен полет.

Докато мъжете се изнизваха към чакащия „B-29“, към Денингс приближи генерал Харолд Морисън, който бе изпратен тук лично от генерал Лесли Гроувс, ръководителя на проекта „Манхатън“.