Читать «Дистанционно училище» онлайн - страница 4
Курд Ласвиц
— Ще се нареди някак — отзова се по същия начин Волтхайм. — Вие, като опитен преподавател, оставете само учениците да говорят. На всяка рамка е написано името. Лекцията ви се намира тук във фонографа, трябва само да натиснете.
Веднага се забеляза, че по пътя на дистанционното въздействие учителят бе влязъл в клас, т.е. бе станал видим за учениците. Ратенберг прибра вестника си, Майер незабавно отмести встрани фаса от пурата си, Зупард и Нойман преглътнаха последните хапки от закуските си.
Фристер обходи с поглед екраните си.
Един от учениците, това бе Майер, се поклони и съобщи:
— Аз отсъствувах предния час.
— Защо?
— Трябваше да ми масажират втората мозъчна гънка.
Фристер поклати глава. Откъде можеше да знае дали според модерното схващане това е достатъчно извинение.
— Беше ли необходимо? — попита той и даде при това знак на Волтхайм да му се притече на помощ.
— Да — не се смути Майер, — родителите ми поръчаха да фотографират сънищата ми и се оказа, че постоянно сънувам коне.
— Лъжа — прошушна Волтхайм. — Конете отдавна са измрели.
— Та конете отдавна вече са измрели — повтори Фристер.
— Тъкмо затова трябваше да се подложа на масаж, господин природен инспектор.
— Какво говорите, географията е най-добрият масаж за ума.
Фристер забеляза, че две от рамките, които все още бяха празни, току-що се запълниха. Прочете имената и попита:
— Е, Хайнц, откъде пристигате едва сега?
— Извинете, господин природен инспектор, мама забрави вчера джобната ни машинка за белтъци в женския клуб на Шпицберген, аз трябваше бързо да я донеса и тъй като бе много ветровито, малко се позабавих.
— А вие, Шварц, вие защо идвате толкова късно?
— Аз, аз — вчера баща ми стана таен електрически съветник…
— Но тук не виждам никаква причинна връзка.
— Да, включиха ни за празненството в централния шампанопровод и затова не можах да дойда в стаята си.
— Претекст! — изшушука Волтхайм. — Просто е гулял.
— Хайде, хайде — усъмни се Фристер, — работата не ми се вижда съвсем ясна. Кажете ми сега вие, Майер, какво взехме предния час?
— Извинете, господин природен инспектор, аз отсъствувах вчера.
— Ах, да, вярно. Кажете вие, Брандхаус!
— Извинете, господин природен инспектор, вчера не Можах да работя. Тук е извинението от баща ми.
Брандхаус натисна копчето на своя фонограф и се чу басовият глас на по-възрастен човек: „Вчера синът ми Сименс не можа да научи уроците си поради преумора в мускулите на ръката си. Брандхаус“
— Как? — възмути се Фристер. — Та ръцете не са ви необходими, за да преговаряте.
— Моторът ни Не е в ред и затова би трябвало сам да въртя фонографа, с който си бях водил записки, а тъкмо това не можех да правя.
— Как се преуморихте?
— При упражнения с въздушния велосипед.
Фристер смутено се огледа за Волтхайм.
— Може и така да е — промърмори Волтхайм. — Вероятно е бил на излет с млади дами и е танцувал прекалено много въздушни кадрили.
— Послушайте, колега, като че ли извиненията в училището с дистанционно обучение не са по-малко, отколкото по мое време. — И той отново се обърна към учениците.