Читать «Дистанционно училище» онлайн - страница 5

— Добре, Ратенберг, какво взехме?

— Светлинните телефонни станции с Америка. Но те вече не съществуват. Всичките са закрити, тъй като ги замениха с химическия дистанционен манипулатор. Новооткритите химически разтворими лъчи проникват през горещите недра на земното кълбо и следователно хората имат възможността да говорят по химически път през Земята.

От изумление Фристер поклати глава.

Ученикът го възприе като знак на възражение и продължи:

— Господин природният инспектор посочи наистина още връзката „Кройцберг—Химборасо“, но от днес сутринта и тя е закрита. Току-що го прочетох в „Берлински дистанционен показалец“.

— Достатъчно, а сега, Хорнбокс, продължете!

— Най-важните държави на Америка са кралство Калифорния, царство Ню Йорк, анархистката република Куба, църковната държава Мексико и южноамериканското Слънчево царство.

„Какво собствено чувам тук!“ — помисли Фристер, но каза само:

— Продължавайте, Шварц!

Шварц започна да говори с такава бързина, че Фристер едва успяваше да следва мисълта му:

— След като техниците вследствие на прякото използуване на слънчевото лъчение за работна сила станали управляващото съсловие и взели в свои ръце средствата за производство на човечеството, те основали акционерна държава, като закупили цялата налична земя в Южна Америка между двата тропика. Понеже извеждали силата си направо от Слънцето, нарекли тази държава Слънчева държава. Слънчевите си колектори прекарали над високите планини, както и над върхарите на дърветата и степите на обширните равнини…

— Но, Шварц, вие изобщо не движите устните си, като говорите. И защо непрекъснато си играете с пръсти по масата? Да не би да четете от учебника?

— Моля ви, господин природен инспектор — Шварц продължаваше да снове с пръсти по масата, — та аз пиша на разговорната машина. Самият аз не мога да говоря, понеже си изгорих езика.

— Тогава продължавайте.

— Точно дотук бяхме стигнали.

Фристер объркано се извърна към Волтхайм.

— Ами сега? — попита той.

— Оставете фонографа си да говори.

Фристер включи устройството и за свое най-голямо учудване чу собствения си глас: „Ще разгледаме сега изследователските експедиции до Южния полюс. В днешно време на нас, разбира се, ни е лесно да се плъзгаме с летателните си машини над ледената пустиня, но помислете какви трудности са се изпречвали пред хората само преди сто години, каква смелост е била необходима, за да проникнат с онези трошливи хидрокораби и с мизерни кучешки впрягове в най-недостъпни области. Ако прадедите ни бяха толкова лениви като вас, никога не бихме стигнали до Южния полюс. Това са били съвършено други хора! На един ученик от деветнадесети век никога не би му хрумнало да яде тайно в час изкуствени аспержи, както — за съжаление — трябваше наскоро да забележа, че правите вие, отгоре на това една пикантна подправка, което почти граничи с чревоугодничество. Помислете за това, какъв мъченически глад е трябвало да понесат между другото изследователите пътешественици. Случвало се седмици наред да нямат нищо друго за ядене, освен сурова птича мас, но и тогава не губели кураж и посред терзанията на стръвния глад един от онези герои записал в дневника си паметната дума…“