Читать «Директивата» онлайн - страница 9

— Може да напишем друга чернова.

— Не е необходимо — настоях. — Вече го поправих. — Подписах се три пъти на последните страници, станах и му го подадох.

— Ако трябва да отидеш при нотариус, кажи ми — добавих. — Лека нощ.

Ако отърваването от този негодник ми струваше само няколко милиона и подписа ми, бях се измъкнал лесно. Излязох.

* * *

Върнах се в нашата хотелска стая и видях, че Ани седи в леглото и работи на лаптопа си.

— Как мина срещата с баща ми? — попита тя. — Виждам, че си оцелял. Маслинова клонка?

— Предбрачен договор.

— Какво? Той не е говорил с мен за това. Издебнал те е в засада?

— И с двама адвокати.

— О, Боже! Ти какво направи?

— Аз ли? Нищо. Подписах го. Ти решаваш, разбира се, но е добре и ти да го подпишеш. Така ще го разкараме от пътя си.

Не знам какво очакваше Ани. Че ще удуша баща й?

Тя остави лаптопа. Поклати глава. Беше ядосана.

— Ще отида при него и… — Отметна завивките.

— Не се тревожи за баща си, макар договорът да означава, че ако с теб се скараме, ти няма да можеш да вземеш джипа ми. — Въпросният джип беше двайсетгодишен „Чероки“ с избеляла боя и без амортисьори, от който все не можех да се реша да се отърва.

Дори грубото стряскане на Кларк не можа напълно да разсее приятната мъгла в главата ми след четирите ястия и половината бутилка бургундско вино „Шато л’Ермитаж“, което най-после успя да ме накара да разбера защо хората са толкова обсебени от виното.

Легнах до Ани.

— Ще ме обичаш ли, ако нямам нищо? — попитах.

— Що за въпрос? — съчувствено и малко обидено отвърна тя, но след миг омекна. — Стига, Майк. Разбира се, че ще те обичам — прошепна Ани в ухото ми и после ме целуна.

4.

Нямам много добро мнение за комбинирането — кое с кое си отива и така нататък, но изпитвам силни чувства към една комбинация. Ако менюто тази вечер включваше проникване с взлом, бягство на живот и смърт от полицията или маниакално насилие, не можеш да сбъркаш със „Стийл Ризърв“ в кутия от седемстотин милилитра и бутилка „Олд Кроу“.

Тези две напитки се кандилкаха на седалката до мен в метрото, докато отивах в дома на брат ми. Определено не им беше мястото в голямата платнена торба на Ани с надпис „Спокойно сърце с йога“ и емблемата на мандала майка-земя. Не ги бях опитвал от години, въпреки че едно време те бяха задължителни за мен и за брат ми Джак. Изпиваш петдесет милилитра от бирата, наливаш същото количество бърбън, запушваш с палец отвора на кутията, обръщаш я веднъж и после отпиваш. Обикновено това се прави, докато шофираш (като държиш и въртиш волана с коляно), много често на път към предстоящо местопрестъпление. Бирата е с девет процента алкохолно съдържание, но има и нещо повече — особената алхимия на евтиния бърбън и привкуса на лекарство на силното светло пиво. Двете заедно се преглъщат като изгарящо разкаяние, за минути отмиват всеки възпиращ импулс в тялото ти и те правят превъзбуден обект на неизбежно разрушение, истинска тийнейджърска ръчна граната.

Тази вечер беше специална. Нуждаех се от кум за сватбата. Отново допусках миналото в живота си, колкото и неприятен вкус да имаше. Баща ми отдавна ме караше да се свържа с Джак. Твърдеше, че се е поправил. Преди години аз отрязах големия си брат, единственият ми брат, предишният ми герой. Колкото и да го заслужаваше, отчуждението разби сърцето ми. Бях грешил дълбоко за греховете на баща ми, затова може би и Джак заслужаваше втори шанс.