Читать «Директивата» онлайн - страница 11

От кухнята се носеше приятен аромат. Помещението беше обзаведено с модерни кулинарни играчки — ръчно изработени ножове, настолен миксер и половин дузина различни керамични тенджери и тигани. Провървя ми, че бях изкарал бърз курс по подозрително прахосване на пари в „Бергдорф“.

— Радвам се, че дойде — продължи Джак. — Все се каня да опитам тази тайландска рецепта за „пад тай“, но досега нямах основателен повод.

На плота имаше изрезка от „Таймс“. Погледнах през прозореца към алеята за коли и видях сиво „Ауди А6“. Автомобил за корпоративен адвокат. Джак винаги бе предпочитал големи американски коли. Когато бяхме по-млади, той две години ремонтира сам едно „ферари GTO“ от 1969 година. Имах чувството, че сглобихме проклетата кола от части, откраднати от гробища за коли, докато прескачахме огради и бягахме от ротвайлери.

Обърнах се към кухнята и видях, че Джак се мръщи на бирите и пластмасовата бутилка бърбън, които бях донесъл.

— Искаш ли са ти налея от това? — попита той. — Беше извадил кристална чаша за бира от бюфета и неумело прикриваше отвращението си.

— Пиеш ли?

— Вече не пия много. Но ти си налей.

— Извинявай. Ако се възстановяваш, мога да ги изхвърля. Беше шега.

— Не. Не съм се отказал. Само не пия през седмицата. Много съм зает. Не се възстановявам бързо като по-рано.

— Чудесно — отвърнах и огледах първия етаж — мраморни плотове, прибори от неръждаема стомана, нов телевизор с плосък екран. — Постоянна работа ли имаш? В някой цех?

— Не — ухили се брат ми, сякаш се шегувах. — Редовна, от девет до пет. Всъщност по-скоро до осем. Знаеш как е. Нищо вълнуващо.

— Браво на теб. И какво работиш?

— Съветник по сигурността. Такива неща.

Това беше любопитна професия за Джак. Едно време, ако искаш да управляваш рискове, първото правило беше да не позволяваш на човек като него да пристъпи прага на дома ти.

— Сериозно? — Не успях да прикрия изненадата си.

Джак се усмихна.

— Знам за какво намекваш, Майк. Лисицата и кокошарника. Но сега съм напълно чист и част от миналото ми… — Той потърси подходяща дума. — Опитът ми се оказа доста полезен. Върша куриерска работа, договори за правораздаването, разследвания, връзки с информатори. Чувствам се удобно в този свят. Въпреки че през повечето време прекарвам дните си, като седя пред компютър и проверявам разни неща.

— За кого работиш? — попитах. Знаех няколко имена в този бизнес.

— Имам собствена фирма. Еднолична фирма, за да избегна големи данъци. — Той извади от хладилника бутилка от зелено стъкло с минерална вода.

— И за кого работи фирмата?

— Не мога да ти кажа, Майк. Няма да повярваш колко много декларации за поверителност трябваше да подпиша. Вероятно знаеш как е, нали?

— Да — отвърнах. Исках да кажа, че това са глупости, но Джак, изглежда, се чувстваше напълно в свои води в това местообитание. Щом аз бях станал порядъчен, защо да не можеше да го направи и той? Боже! Това беше нещо като предателство. Джак Форд, един от най-големите измамници на всички времена, най-после беше станал честен.

— Татко ми каза, че сега ти работиш сам — рече Джак.