Читать «Директивата» онлайн - страница 7

Кларк отвори тежката дървена врата на внушителна градска къща. Може би беше негов клуб и щяхме да постигнем мирен договор на бренди и пури. Не очаквах с нетърпение разговор в клуб, въпреки че през последните две години се бях научил да се забавлявам — да се смея заедно с хората, докато те се оплакват, че са „бедни като църковни мишки“ и колко трудно боравят с осемнайсетметровите си яхти с железни корпуси. Но ако това означаваше да сложа край на неприятностите си с Лорънс, бях готов.

Той ме заведе в библиотеката и седнахме на две кожени кресла „Честърфийлд“. Нямаше учтиви любезности. Кларк се наведе напред и започна направо:

— Познавам семейството ти, Майк. Знам какви хора сте. Ръцете ми обаче са вързани. Ани е взела решение и аз не мога да направя нищо.

Ето какво получих след години на усилена работа — флотата, колежа, право в Харвард, нощите, в които нямах пукнат грош и бях толкова гладен, че си лягах в осем. Може би имах проблеми с приспособяването си към този свят, но докато седях и издържах на гневния поглед на Кларк, осъзнах, че донякъде това се дължи на факта, че порядъчният живот има проблеми с мен. За Лари бях престъпник, а животът ми — поредица от измами.

— Лари — рекох. Знаех, че той мрази фамилиарния ми тон. — С дъщеря ти се обичаме. Отговорни сме един към друг. Грижим се един за друг. Това е нещо мило и рядко срещано. Много искам ти и аз да започнем отначало и да намерим начин да се разбираме. Това би улеснило нещата и би направило щастлива Ани. Какво ще кажеш?

Кларк не отговори, само почука два пъти с тежкия си пръстен по мраморната маса до него. Вратата се отвори и в стаята влязоха двама мъже.

— Това са адвокатите ми — каза и ги представи.

Дотук с брендито и пурите. Най-много от всичко Кларк се измъчваше от мисълта, че си приличаме. Той беше започнал от нищото и бе забогатял от много съмнителни сделки с недвижими имоти в Лондон. Когато за пръв път се беше опитал да ме уплаши и да ме принуди да се разделя с Ани, аз бях намекнал, че знам за мръсното му минало. Това ми даде малко свобода на действията, но и ми спечели враг. Лари ме ненавиждаше, че съм го надхитрил.

Ако се занимаваш достатъчно дълго с измами, можеш да си купиш всичките аксесоари, които са ти необходими, за да изглеждаш почтен, дори обноските.

Опасявах се обаче, че Кларк си е внушил, че е почтен. Това лицемерие е опасно и аз го заплашвах с това кой съм, какво знам и кой ме обича. Колкото и да се мъчеше да ме накара да се откажа от Ани, аз се опитвах да стоя над това. Не й разказах за миналото му. Щеше да изглежда дребнаво.

— Трябва да уредим някои неща, Майк — каза Лорънс. — Утре заминавам за Дубай, затова за жалост се налага да ги вместя тази вечер.

Единият адвокат му подаде купчина листове, а другият държеше дебела папка с кожена подвързия, която приличаше на корпоративна чекова книжка.

— Някакъв стимул може ли да те накара да преосмислиш връзката ви? Да прозреш, че е в интерес на теб и на дъщеря ми да поемете по различни пътища?