Читать «Директивата» онлайн - страница 152

Агентите ми предоставиха правото на едно телефонно обаждане и аз оставих съобщение на един мой приятел от Харвард, който работеше в „Стептоу и Джонсън“.

Един специален агент ме заведе в зала за конференции. Беше много по-хубава от тази на ФБР. Започвах да ставам познавач на стаите за разпити. В ъгъла седеше друг агент и мълчеше.

Водещият агент отключи белезниците ми, отвори папка на масата и седна. Разтрих китките си.

— Седнете — каза той и посочи стола срещу него.

Направих го и придърпах стола до масата.

Агентът ми прочете правата. Потвърдих, че ги знам.

— Адвокат ли сте? — попита той.

— Да.

— Тогава знаете, че ви предстои да прекарате дълго време тук. Откровено казано, не мога да повярвам, че ни се обадихте.

— Време беше някой да каже истината.

— Желаете ли нещо? Кафе? Храна?

— Малко съм гладен.

— Китайска?

Те наистина правеха всичко като по учебник. Едва не се разсмях. Може би дори щяха да ми сервират кафе в китайски порцелан.

— Пилешко „ло мейн“ би било страхотно — отвърнах.

— Започнете отначало — каза той, което беше умно. Никакъв натиск, нито дори въпроса дали изобщо ще говоря, само мълчание и съчувствено изслушване. Замислих се за Ню Йорк и за безумното си желание да тръгна по уличката към играта „Познай картата“. Замислих се за първата вечер в дома на Джак и за онзи вцепеняващ момент, в който осъзнах или си помислих, че осъзнах, че той е в сериозна беда.

Откъде да започна?

Агентът чакаше.

— Ами… — Погледнах към отсрещния ъгъл и се облегнах назад като човек, който започва да разказва любима история. — Наистина очаквам с нетърпение пилешкото.

Агентът въздъхна притеснено.

— Знаете, че деветдесет и седем от съдебните дела завършват с обжалване, Майкъл. Съдебните заседатели и съдиите нямат значение. Съдбата ти е в твоите ръце, затова улесни нещата за себе си. Брат ти пропя. Кларк пропя. Всички те посочиха като главния организатор.

На представителите на закона е разрешено, дори ги насърчават, да лъжат по време на разпит. Не се хванах на въдицата. Той затвори папката, заобиколи масата и се извиси застрашително над мен. Преди да заговори отново, вратата се отвори. Беше надзорник и изглеждаше ядосан.

— Адвокатът на господин Форд е тук — каза той.

Някакъв мъж го блъсна настрана и влезе. Познах го едва след минута. Беше Себастиан, асистентът на Блум.

Той се наведе над мен и прошепна в ухото ми:

— Каза ли нещо?

— Още не — отвърнах. — Но ще го направя. Какво имаш за мен?

— Тя е в управителния съвет.

— Големият шеф?

Себастиан кимна.

— Имаме сделка — казах.

— Тогава да тръгваме.

Водещият агент се изпречи пред него.

— Този човек е арестуван за десетина углавни престъпления. Няма да си тръгне оттук, докато не е обвинен и призован в съда.

— Обадете се на шефа си — рече Себастиан.

Агентът погледна надзорника.

— Не ми казвай, че е истина.

Надзорникът кимна.

Себастиан ме придружи навън. На рецепцията ми връчиха личните вещи.