Читать «Директивата» онлайн - страница 12

— Да. Имам собствена фирма.

— Ако се нуждаеш от работа или помощ, обади ми се. Не съм забравил колко пъти си ме измъквал. Дължа ти много, Майк. Това е най-малкото, което мога да направя за теб.

Думите му прозвучаха като благотворителност и това ме вбеси, но сдържах гнева си. За мен Джак знаеше само, че пия малцов алкохол и евтино уиски и че пътувам с градския транспорт. За някого, който не познаваше света, от който бях дошъл, учейки се на коляното на най-могъщия мошеник в окръг Колумбия, идеята, че един трийсетгодишен човек има хубав малък политически магазин, където единствената му работа е да дърпа конците, звучеше доста пресилено. Джак не ме беше виждал, откакто бях наивен новак, наскоро арестуван и едва избегнал затвора. Господи. Джак може би мислеше, че съм дошъл да го изръся с някой долар.

— Благодаря. Всичко ми е наред.

— Ами момичето? Ани? Струва ми се изумителна от онова, което ми разказа татко. Къде се сгодихте?

— В Тоскана.

Той подсвирна.

— Това беше най-малкото, което можех да направя — обясних. — Тя е невероятна. Жизнерадостна и напориста. Много умна. Не ми позволява да върша глупости. Кара ме да се чувствам много по-добър. Луд съм по нея. Затова не се бъркай, когато става дума за романтични неща.

— Много се радвам за теб, Майк. — Той ме погледна, сякаш говореше сериозно, а после се обърна и провери рецептата. Беше наредил дузина подправки в малки стъклени купички.

Масата в трапезарията беше сложена за двама в двата срещуположни края. Под всяка чиния имаше нагревател. Приличаше на подредба в ресторант за изтънчени ястия, с изключение на кутията „Стийл Ризърв“ до моята чаша за вино. Не исках да я прахосвам, затова отворих бирата и налях в нея малко „Олд Кроу“.

— За братята — казах и вдигнах питието си.

Джак погледна с отвращение минералната вода и рече:

— Всъщност налей ми от онова.

— Сигурен ли си?

— Да. Не може да е толкова лошо, колкото си го спомням.

Приготвих му питие и го плъзнах към него. Вдигнахме кутиите и отпихме. Той затвори очи и уста и направи гримаса.

— Господи! По-лошо е — хлъцна и се удари с юмрук по гърдите. И двамата се засмяхме. Зарадвах се, че се чувстваме толкова приятелски настроени един към друг. Това щеше да ми даде възможност да се промъкна зад гърба му, преди той да се промъкне зад моя. Доверявай се, но проверявай. Беше време за разузнаване.

5.

Бях прегледал рецептата на Джак и последните петнайсет минути изглеждаха по-сложни от смяна на митрална клапа. Сега беше шансът ми. Когато брат ми започна да пържи фъстъци, аз натиснах бутона за контрол на звука на телефона си и го пуснах на вибрация. Телефонът забръмча в джоба ми. Извадих го и се извиних на Джак. Наведен над тигана, той едва забеляза. Отговорих с: „Здравей, миличка“ и се отправих нагоре по стълбите, за да говоря.

Имах едно предимство, когато се стигнеше да разбера намеренията на Джак. Бях прекарал по-голямата част от младостта си да се влача след него, да подслушвам и да го шпионирам, затова познавах навиците му на криене. Как иначе щях да съм зареден през пубертета с мощни фойерверки и стари списания „Плейбой“? Проверих под матрака му в спалнята, предимно заради старите времена, и не намерих нищо.