Читать «Динозаврите» онлайн - страница 5

— Казвахме ли ти, Zahn, че Грозния не се шегува! — смееха се всички и ме поздравяваха, потупвайки ме с лапи по гърба.

Продължих да се дърпам, смятах, че съм разкрит. Едва по-късно разбрах, че обръщението „динозавре“ било техен израз, с който подвиквали и приканвали борещите се, за да им вдъхнат смелост, нещо като: „Давай, ти си по-силният!“, макар да не се разбра дали бяха извикали на мен или на Zahn.

От този ден всички започнаха да ме уважават. Zahn също ме караше да показвам силата си и ме хвалеше. Нека спомена, че обичайните разговори се бяха променили малко, като всяко нещо, за което омръзва да се говори, а и модата налага други теми. Сега, за да критикуват някои порядки в селището, бяха възприели навика да казват: „Такива неща между динозаври не биха се случили!“ или даваха динозаврите за пример в много неща, сочеха държанието им при този или онзи случай (например в частния живот) като безупречно, и така нататък. С други думи, сякаш се бе създало посмъртно уважение към динозаврите, за които никой не знаеше нещо по-точно.

Един път ми дойде до гуша и казах:

— Да не прекаляваме, какво мислите в края на краищата, че представлява един динозавър?

Скочиха като ужилени.

— Млък! Какво знаеш ти за динозаври, като не си видял ни един?!

Може би сега беше моментът да назова бялото бяло черното черно.

— Разбира се, че съм виждал — викнах аз — и ако искате, мога да ви обясня как изглеждаха.

Никой не ми повярва. Помислиха, че се занасям. Този техен нов начин да говорят за динозаврите беше също тъй неприятен, както и предишният им, и понеже отвътре и отблизо познавах живота на динозаврите, знаех колко бе ограничен манталитетът ни, изпълнен с предразсъдъци, неспособен да се нагоди с напредъка на времето. И сега трябваше да гледам как тия тук вземаха за пример онзи наш назадничав, дори бих казал скучен свят. Просто ме караха да уважавам рода си повече, отколкото го уважавах самият аз.

Но в края на краищата може би беше редно да е така — тези Нови не бяха чак толкова различни от динозаврите на хубавото старо време. Защитени от своите язове и укрепено селище, те също бяха почнали да си дават важност… Понякога изпитвах към тях същата неприязън, каквато изпитвах към моята някогашна среда, и колкото повече се възхищаваха, толкова повече намразвах и тях, и динозаврите.

— Знаеш ли, тази нощ сънувах, че покрай къщи ще мине един динозавър — каза ми Папратов цвят — един великолепен динозавър, принц или крал на динозаврите. Аз се разкрасявах, слагах си панделка около главата и все поглеждах от прозореца. Опитвах се да привлека вниманието му, направих му реверанс, но той въобще не ме забелязваше и не ме удостои с поглед…

Този намек ми даде нов ключ, за да проникна в душевното състояние на Папратов цвят. Изглежда, девойката бе приела моята свенливост за презрителна гордост. Сега, като се сетя, разбирам, че е трябвало да запазя това си поведение, да се държа още известно време настрана, за да я спечеля окончателно. Аз толкова се трогнах от обяснението й, че се хвърлих в краката й, и през сълзи казах: