Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 239

Гледаха се напрегнато няколко секунди. Ако Куутма забеляза напрежението в позата й и разбра какво означаваше то, не се издаде с нищо.

— Много добре — съгласи се той накрая.

После излая няколко команди и Предвестниците се приближиха, за да дръпнат Тилмън от ръцете на Диема и да хванат Кенеди и Ръш.

— Кучи син! — изрева Кенеди и изгледа свирепо Диема, която пренебрегна погледа й.

Съдбата им вече беше в ръцете на Куутма.

Той се отдалечи от тях и й махна да го последва. Диема се подчини.

— Слушам — каза Куутма. — Но няма начин да спреш това, малка сестричке. Трябва да го знаеш.

— Братко — каза Диема, като го погледна в очите, — така е. Ти си Куутма, Бранд, и каквото кажеш, че ще стане тук, ще стане. Никой няма да спори с теб.

Куутма сви рамене небрежно.

— Това е без значение. Не мога да се отрека от това, което вече казах. Те ще умрат.

Той въздъхна бавно.

— Виждам, че тези тримата означават нещо за теб. Забелязах го още в Будапеща. И ми е мъчно за теб. Вече понесе доста загуби в живота си. Но смъртта на Кенеди и Тилмън беше част от задачата, която прие. Бъди силна и се примири с това. А що се отнася до момчето, дори и да го обичаш, скоро ще го забравиш. Намери си друг любовник. Или дори съпруг. Деш Нахир ще се радва да е с теб.

Диема не обърна внимание на зловещото предложение, а продължи да настоява.

— Танану, Лио Тилмън е мой баща.

— Не, Диема, не е. Той е само…

— Той е бащата на плътта ми и на духа ми. Той е единственият баща, когото признавам. Ще му бъда вярна и ще остана до него. Ръката, която го нарани, ще се превърне в ръка на мой враг. На хълма Гелерт той се би за мен, готов да се пожертва, макар че почти не се познавахме. Вече знам, че е обичал децата, които е загубил, следователно не е убил братята ми нарочно. Станала е ужасна грешка, както ми обясни неверницата Кенеди. Чудовището, с чиято смърт се съгласих, никога не е съществувало. А не съм съгласна със смъртта на баща ми, Танану.

Куутма изслуша речта й с мрачна загриженост. Когато Диема приключи, той не проговори дълго време.

Накрая протегна ръка и я сложи на рамото й.

— Направих ти лоша услуга — тежко каза той. — Сега го разбирам. Обичам те и те почитам, Диема, но те потопих в тази болка и не виждам как да я прогоня от теб.

— Остави ги да живеят.

— Не мога да го направя. Нямам право да избирам.

— Тогава и аз нямам — отвърна Диема, като извади сиката си от канията и допря острието до корема си. — Убий Лио Тилмън и аз също ще умра.

Куутма се ококори ужасено.

— Диема — прошепна той. — Не го мислиш.

— Съвсем сериозна съм.

Безброй емоции се изписаха по лицето на Куутма. Най-видима бе болката.

— Това е богохулство — каза той.

— Вече съм прокълната. На хълма Гелерт прострелях Хифела и го гледах как умира. И те излъгах в Будапеща, Танану. Не съм бременна. Казах го, за да спася момчето, а то току-що спаси всички нас.

Тя се бореше с думите, с логиката и се опитваше да обясни нещо, което бе осъзнала неочаквано.

— Ако ги оставя да умрат — продължи тя, — ще се превърна в нещо много по-недостойно от тях. Много по-недостойно от това, за което ги смятах, преди да ги опозная.