Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 238

Накрая и двамата мъже бяха извадени и се движеха. Диема подкрепяше Тилмън, защото бе по-силната от двете, а Кенеди помагаше на Ръш.

Тръгнаха измъчено като последен отбор в трикрак маратон през главната зала към предната врата.

По пътя минаха покрай Деш Нахир, който лежеше в кървава локва. Диема промърмори благословия, но не спря. Вратата вече беше пред тях и тя видя задницата на камионетката. Тилмън се хлъзна в калта на полузасъхнала локва и едва не падна, но тя го задържа прав, като се пъхна под него и го бутна нагоре.

Приковала очи в земята, защото бе принудена да внимава за всяка стъпка, Диема видя как краката й и тези на Тилмън пристъпиха в слънчево петно върху мръсния цимент. Излизаха във външния свят бавно като костенурки.

Куутма прекрачи прага, обграден от Алус и Тария, и ги посрещна там. Други Предвестници стояха на асфалта отвън, неподвижни и безмълвни, и чакаха заповедите му.

Той се вторачи в Диема и тя се закова на място. Изражението му беше сложно и неразгадаемо.

— Докладвай — нареди й Куутма с опасно мек тон.

Диема се опита да говори, но помътеният й мозък й попречи да се изрази.

— Аз… ние… — опита.

— Бер Лусим е мъртъв — обади се Кенеди. — Свършено е. Но трябва да разглобите бомбата. А вашият човек Нахир се нуждае от медицинска помощ.

Погледът на Куутма се насочи към нея за миг, после се върна върху Диема.

— Вярно ли е? — попита той.

Диема кимна.

— Премахната ли е заплахата? Значи вече няма опасност?

— Има… — отново опита Диема. — Бомбата. Както Кенеди каза. Свалихме детонатора, но бомбата трябва да бъде разглобена. А Нахир…

Куутма се завъртя към Алус и Тария.

— Погрижете се за него — заповяда им той и те изчезнаха в миг.

— Дан чейра ху меирха! — изкрещя Куутма.

Предвестниците се подчиниха на заповедта, втурнаха се вътре и обградиха малката група.

С Ръш, подпрян на дясната й ръка, Кенеди се опита да бръкне с лявата в якето си, за да стигне до кобура си. Диема протегна ръка със светкавично движение и стисна китката й. Ако Хедър успееше да извади оръжието, щеше да умре, преди да си поеме дъх.

Куутма наблюдаваше Диема внимателно през цялото време.

— Добре свършено — каза й той. — Много добре. Можеш да си починеш, Диема Бейт Евром. Другите ще довършат останалото.

Тя не помръдна. Стори й се, че мускулите на гърдите притискат дробовете й и не й позволяват да си поеме дъх.

— Танану — каза бавно. — Трябва да поговоря с теб.

— Не — възрази Куутма. — Не трябва.

— Да — настоя Диема. — Трябва да докладвам.

— Чух доклада ти, Диема. Сега нещата са в мои ръце. Излез навън. Обмислих проблема с бременността ти и взех решение. Единственото възможно решение, ако искаш да избегнеш порицанието. Смъртта на момчето защитава честта ти. За другите смърти вече се уговорихме, преди да напуснеш Гинат Дания. Но няма нужда да присъстваш на тях. Разбирам, че може да се разстроиш, ако видиш как хората, които се биха на твоя страна, загубват живота си. Върви. Отиди до портата и ме чакай там.

В гърлото на Диема се надигна горчилка и тя я преглътна затруднено.

— Танану — каза тя измъчено. — Искам да говоря. Показанията ми са важни. Изслушай ме.