Читать «Децата на Юда» онлайн - страница 241

— Ребека не беше твоя съпруга.

— Така ли?

— Не. Връзката между Келим и баща адамит не се брои за брак според нашите закони. Каква грешка смяташ, че допускаме, господин Тилмън?

Тилмън примигна още няколко пъти и завъртя глава, за да погледне Куутма.

— Има една стара поговорка, която сигурно си чувал. „Ако имаш само чук в кутията си с инструменти, всичко ти прилича на пирон.“

— Това наблюдение ми е познато.

— Прекарали сте две хиляди години, убивайки всеки, който се доближи до истината за вас. Играете си с историята.

— Правим това, което трябва да направим.

— Не — възрази Тилмън леко завалено. — Правите каквото знаете да правите. Не променяте репертоара си дори когато виждате, че не ви върши работа.

— Досега ни е вършил работа — отвърна Куутма.

Тилмън се засмя отново.

— Тогава защо въобще съществуваш? Ако ви вършеше работа, ако въобще някога е вършил работа, нямаше да има нужда от теб. Хиляди години, прекарани в убийства, и всеки път, щом приключите с една операция, трябва да започнете отново. Стотици Елохим слухтят из целия свят, опитвайки се да проследят шепота на седем милиарда гласа. Разбира се, че ще се провалите.

— Да не твърдиш, че има по-добър начин? — саркастично попита Куутма.

— Да.

— Научи ме, учителю Тилмън.

— Ами като начало — каза Тилмън — не потулвайте историята. Изкрещете я. Наводнете света със слухове за Племето на Юда и Гинат Дания. Разкажете на всички за святата книга и загубеното евангелие. Кажете им, че ако го прочетат, бледи мъже с кървави сълзи ще ги намерят и убият с ножове, които са виждани за последен път преди двайсет века. Разкажете им за красивите жени, които ще спят с тях, а после ще изчезнат, оставяйки ги да полудеят, докато ги търсят. Разкажете им за подземния град и всичко останало.

— Защо? — попита Куутма озадачен. — Защо да правим всички тези неща?

— Защото светът е пълен с лъжи — отговори Тилмън. — Прелива от тях. Когато историята ви излезе навън, ще прилича на поредната лъжа. Ще се говори за нея около час, а после ще затихне и всички ще се насочат към следващата интересна история. „Все още се опитваш да продадеш ония дивотии с Племето на Юда? Сериозно ли? Нова книга твърди, че Исус е бил жена!“ Ето от какво се нуждаете, Куутма. От познатото усещане „бил съм там, чувал съм го вече“. А е толкова лесно. Единственото, което трябва да направите, е да погледнете натам, накъдето гледат всички други, да се загубите в тълпата. А вместо това вие плувате срещу течението през цялото време. И не само ви е по-трудно, но и всеки път, щом направите нещо, създавате нова пътека, която някой би могъл да проследи.

Речта очевидно изчерпи силите на Тилмън. Той отпусна глава на гърдите си и затвори очи.

Куутма се изправи и след моментно колебание се отдалечи.

— Позволи ми да поговоря с нея за последен път — каза Тилмън.

Куутма се закова на място.

— Защо?

— За да се сбогувам.

— Тя не се нуждае от сбогуване с теб. Примирила се е със смъртта ти.

Тилмън махна изнурено с ръка.

— Щом така казваш. Знам, че не можете да лъжете.